Образование и/или стаж (опит) определят интериорния дизайнер като професионалист? Трябва ли да си архитект, за да бъдеш по-добър интериорен дизайнер и изисква ли професията по-голяма конкретизация?Трябва ли дизайнерът да бъде визуализатор, технолог, да управлява интериорните проекти?…
Тези и други въпроси, касаещи наименованието и категоризацията на хората в бранша, Гена Събева, председател на Асоциацията на интериорните дизайнери в България, зададе на аудиторията на Conceptual Talks – съпътстващата програма с фокус интериорен дизайн, организирана от Интер Експо Център в рамките на международните изложения Техномебел и Светът на мебелите, която се проведе на 28 март.
Отговорите, които дадоха работещи дизайнери и студенти, бяха различни; въпросите, които поставиха – не един.
Ето някои от тях…
Има ли приоритет архитектът, който работи като интериорен дизайнер, пред професионалиста с образование интериорен дизайн?
Отговорите: Да и не.
Според част от участниците в дискусията завършилите архитектура са по-грамотни технически, което е преимущество в работата им. Според други – да си добър интериорен дизайнер не изисква да си завършил архитектура.
Този въпрос отвори по-големия – за образованието изобщо.
Критиките към образованието интериорен дизайн дойдоха от страна на студенти. Според някои от тях в университета не се учи дизайнерът да отговаря за всички етапи в процеса по създаване на един интериорен проект, а реално това в работата се случва и често води до несъвместимост между идеен проект и реализация.
Други, признавайки, че получават добро образование, акцентираха на липсата на адекватен стаж. Липсващата връзка на образованието с бизнеса, на студентите с реално работещите интериорни студиа и за стажа като втори университет се оказа един от най-важните акценти в дискусията, който получи своето продължение в последващи лични разговори на студенти с работещи интериорни дизайнери и конкретни предложения за стаж. С двустранното разбиране, че стажът не е просто безплатен труд, а допълнително обучение – усъвършенстване на умения и надграждане на знания.
Двуполюсни бяха и отговорите на въпроса за това можеш ли да работиш като интериорен дизайнер без да си завършил подходящото образование, като тук преобладаващо беше мнението, че е задължително, а тези, които допуснаха и другата възможност, подчертаха, че тези, които работят, и то добре, без образование, са единични случаи. Броени минути по-рано те имаха възможността да слушат краткото обучение на тема „Рендър за 5 минути” – или по-скоро споделяне на личния и професионален опит на Иван Стефанов (S-project), който е завършил маркетинг, но съдбата и уменията му го ориентират към мебелния и интериорния дизайн и зад гърба си вече има над 100 реализирани обекта.
Друг успешен интериорен дизайнер, който работи и изключително в сферата на киното – Ивайло Николов (Creative Studio Agenti), сподели, че се е дипломирал като строителен инженер, което доказа тезата на мнозина в залата, че това да си добър дизайнер зависи от качествата, които носиш и развиваш. Защото, както каза самият Ивайло, с ценз не се постига качество; интериорният дизайн е неспирен процес на учене, начин на мислене.
Изключително важно за успешно реализирания проект е и начинът на мислене или по-скоро за културата на инвеститора, отбеляза ландшафтният архитект Стоян Начев. Той подкрепи тезата за необходимото профилирано образование и работата в екип на отделните специалисти, давайки пример от Италия: архитект, интериорен архитект, интериорен дизайнер, декоратор, осветител, а понякога към екипа се присъединява и озвучител. Според него, тясната специализация води до качество на продукта. А що се отнася до управлението на проектите – в България трябва много да се работи в тази посока, смята той.
Често обаче у нас архитектът е и интериорен дизайнер, интериорният дизайнер често е и визуализатор, и проектант, и декоратор, и проджект мениджър, тоест той предлага на клиента всички етапи в създаването на интериорен проект – от идеята до реализацията. Продавайте проектите си на фази, съветва Ивайло Николов. Този принцип на работа бе подкрепен и от доц. Банко Банков, преподавател по интериорен дизайн в Нов български университет.
Какво трябва да получи инвеститорът на първия етап? Отговорите от Ивайло Николов: концепция, идеен проект, технически проект, визуализации, чертежи. Като тук той подчерта, че в това, което липсва в обучението на студентите е как се общува с клиента, а това е изключително важно.
Повече за етапите в реализацията на интериорните проекти може да научите в поредицата събития от „Клуб на дизайнера”, организирани от АИДБ, през следващите три месеца:
На 17 април е първото събитие, което ще се фокусира върху съдържание на интериорния проект. Идеята е да обясним какво да очаква клиентът от интериорния дизайнер като пакет.
На 9 май ще поставим на дискусия темата за изпълнението и управлението на интериорния проект: отношението дизайнер – мебелист, връзката дизайнер – технолог, кой менажира проекта и пр.
И на 5 юни ще завършим с темата „Ценообразуване”.
Ако желаете да научите повече за това или да споделите опит, заповядайте, ще се радваме да продължим разговора и след дискусията „Видове интериорен дизайнер”, за участието в която благодарим на всички присъстващи, както и за поканата на Интер Експо Център АИДБ да се включи в съпътстващата програма от дискусии и презентации Conceptual Talks.