Клуб на дизайнера – Варна събра интериорни дизайнери и архитекти в дискусия “Креативност в ерата на AI: инструмент, партньор или конкурент?” Събитието се проведе на 2 октомври в Мебели Carmen във Варна с участието на: арх. Никола Ненов от архитектурно студио REDOX, арх. Катерина Танева от интериорно студио DOMO, арх. Сияна Георгиева от интериорно студио Bonbon и инж. Леонардо Влаев от DA VINCI Design. Разгомора с тях и многобройната публика води Симеон Георгиев от студио Bonbon – партньор на АИДБ.
Креативност в ерата на AI: какво остава човешко в дизайна
Дискусията „Креативност в ерата на AI“ постави един от най-важните въпроси пред архитектурата и интериорния дизайн днес: когато изкуственият интелект вече може да генерира изображения, варианти и цели „концепции“ за секунди, какво всъщност означава креативност и къде остава ролята на професионалиста?
Разговорът не беше „за“ или „против“ AI. По-скоро се опита да подреди реалността: AI е силен инструмент, но има ясни граници. И точно разбирането на тези граници е ключът към това да го използваме умно — така, че да ускорява процеса, без да обезличава проекта.
Какво AI не може да разбере за пространството (не като картинка, а като място)
Една от основните теми беше разликата между изображение и пространство. AI може да създаде визуално убедителна сцена, но това не означава, че разбира средата като място, което ще се обитава от хора — с навици, ежедневие, светлина, шум, миризми, допир, комфорт и реални ограничения.
Участниците очертаха няколко конкретни „слепи петна“:
Техническата реалност на обекта. Без точни данни за съществуващото състояние (стени, подове, инсталации, конструкция, кривини, отклонения, ограничения на изпълнението), AI често предлага „правилното“ само визуално — тоест картинка, която изглежда логична, но не е задължително изпълнима. В реалния проект обаче детайлът и техническата логика са това, което отличава добрия дизайн от красивата илюстрация.
Чистото пространствено възприятие. Дори когато резултатът е впечатляващ, AI по-скоро симулира усещане за пространство, отколкото го разбира. Това се вижда най-ясно в начина, по който „решава“ пропорции, мащаб и функционални връзки — не като архитектурна логика, а като визуална композиция.
Реалното осветление. Генерираните изображения често изглеждат „перфектно осветени“, но това не е същото като реалната светлина в конкретен обект — ориентация, сезонност, отражения от реални материали, сенки, изкуствено осветление и неговата температура. Тези фактори са критични за атмосферата и комфорта, а те се оценяват най-добре с професионален опит и работа с реални параметри.
Човешката среща и правилните въпроси. Най-важното ограничение на AI е, че не може да замени разговора. Архитектът/дизайнерът не просто „прави проект“, а изгражда разбиране: кой е човекът отсреща, как живее, какво го напряга, какво му липсва, какво не може да формулира ясно. Това се случва чрез среща, емпатия и умението да зададеш точните въпроси в точния момент.
Как да говорим с младите дизайнери: AI да помага, а не да мисли вместо тях
Втората голяма линия в дискусията беше образователната: как да обясним на млад дизайнер разликата между това да използва AI като помощник и това да му „предаде“ мисленето.
Тук се откроиха няколко важни принципа:
Проектът започва от човека, не от изображението. Добрият дизайн тръгва от личната и емоционалната среща с клиента — от неговите навици, хобита, ритъм на живот, приоритети и ограничения. AI може да даде предложения, но не може да „извлече“ истинската нужда така, както го прави професионалният разговор.
AI трябва да улеснява работата. Най-здравословният подход е да гледаме на AI като на средство за оптимизация: да спести време, да съкрати рутинни етапи, да помогне за по-бързи визуални тестове и варианти. Там, където преди са отивали седмици работа, днес част от процеса може да се случи значително по-бързо — но това не отменя нуждата от мислене, избор и отговорност.
Силен е в данните и количествените задачи. AI може да бъде полезен при събиране и структуриране на информация, при количествени сметки и подреждане на данни — неща, които често отнемат време и натоварват екипа. Това освобождава ресурс за по-важното: концепцията, детайла, комуникацията и контрола.
Работи добре за визуализации — но не е равен на проект. Визуализацията е средство за комуникация, не крайна цел. AI може да направи впечатляващи изображения и да даде гъвкавост в ранните етапи, но професионалната стойност идва от превода на идеята към реалност: функционалност, бюджет, материали, детайли, изпълнение.
Общата настройка: ползи, страхове и нов тип клиентски очаквания
Дискусията засегна и социалния ефект от AI — как се променя отношението към труда на дизайнера. Появяват се коментари от типа: „Ти това си го направил с AI“, които често обезценяват процеса, без да разбират какво реално стои зад един проект.
Тук се формулира важна позиция: няма нищо срамно в това да използваме AI. Срамно би било да се отказваме от инструмент, който може да подобри организацията и да спести време — както не е срамно да се придвижваме с кола, а не с парен локомотив. Въпросът не е дали използваш технология, а как я използваш и дали тя повишава качеството на услугата.
Интересен акцент беше и идеята, че AI може да „отсява“ клиентите. Понякога човек идва на консултация с AI-генерирана картинка и убеждението, че това е достатъчно. Но в процеса на разговор и реални въпроси често става ясно, че картинката не решава проблема — и че има нужда от професионалист, който да преведе желанието му в работещо, изпълнимо и устойчиво решение.
Най-ценният резултат: повече време за клиента и за концепцията
В крайна сметка, една от най-смислените формулировки от разговора беше, че AI спестява време — и това време може да се инвестира там, където стойността е най-голяма:
повече лични срещи и разговори с клиента,
по-дълбоко разбиране на нуждите,
по-силна концепция и по-добри решения,
повече внимание към детайла и изпълнимостта.
Така AI не „замества“ креативността, а може да я подкрепи — ако остане на правилното място: като инструмент, който ускорява процеса, но не отнема човешката отговорност, емпатия и професионална преценка.
