Специален гост в юлското издание на Клуб на дизайнера бе Мирослава Петрова – преподавател по Интериорен дизайн в CRGS – Universidad de Monterrey, San Pedro Garza Garcia, Nuevo Leon (Mexico). С Мира разговаряхме за нивото на интериорния дизайн в един от най-развитите градове в Мексико и с едни от най-богатите инвеститори, за възможностите за реализация отвъд Океана, образователните стандарти в областта на изкуството, дизайна и архитектурата в Мексико, пазара на продукти и услуги за интериора и възможностите за бизнеса там. Домакин на събитието бе Galerie Space Architecton – пространство за изкуство, дизайн и събития, в градината на Съюза на архитектите на ул. „Кракра“ 11 в София.
Мирослава Петрова завършва магистърска и докторска степен по инженерен дизайн (интериор и дизайн на мебели) в Лесотехнически университет, София. Работи като мебелен дизайнер в България (2000–2005) и като главен редактор на списание MD – специализирано издание за дизайн и архитектура (2005–2007).
Има над 20-годишен опит в университетското преподаване. Започва преподавателската си кариера в катедра Интериор и дизайн на мебели при Лесотехническия университет в София, където води часове по теория на композицията, формообразуване, графичен дизайн. От 2018 г. е професор в Университета на Монтерей (Мексико), където преподава интериорен дизайн в Департамента по изкуство и дизайн.
Академичният й опит включва над 45 научни публикации (включително в трудове на престижни международни конференции и рецензирани списания), над 80 публикации в професионални издания, една монография и два учебника. Има множество участия в международни научни конференции, редакционни съвети на научни списания и научни комитети на международни конференции, журира в международни награди за дизайн като А! Design Award и WIN Awards.
„Никога не съм си представяла, че ще отида да живея и работя в Мексико.“, признава Мирослава, но ето, че там се реализира успешно в един от най-предпочитаните частни университети. Работата й в Universidad de Monterrey, San Pedro Garza Garcia, Nuevo Leon (Mexico) я вдъхновява, амбицира и развива. И не на последно място – й осигурява добър стандарт на живот в столицата на североизточния мексикански щат Нуево Леон – Монтерей.
Сградата на Център Роберто Гарса Сада за архитектура, изкуство и дизайн, наречена La Puerta de la Creación /Порта на Сътворението/ е проектирана от японския архитект Тадао Андо, носител на наградата „Прицкер“ за 1995 г. Преди години, познавайки работата на архитекта, Мирослава пише до студиото му с предложение да направи статия за него в списание MD и остава истински изненадана и впечатлена от това, че той не само се съгласява, но и изпраща оригинална скица на сградата, която да преснимат за статията. Тогава тя не си е и помисляла, че някога именно тази сграда ще бъде нейното работно място, което ще обитава ежедневно.
За Център Роберто Гарса Сада Мирослава казва, че е изключително впечатляваща сграда, която въздейства като усещане и емоция върху човек, но признава, че не е особено функционална с не добра комуникация, поради която се загубваш, липса на добра акустика в презентационната зала и на добро осветление. „трябваха ми две години, за да започна да се ориентирам в нея.“, споделя Мира.
В университета учат деца на богати семейства. Интериорният дизайн е феминизирана специалност, за седем години едва няколко момчета са преминали през випуските. Високото ниво на образование, владеенето на технологии и различни специализирани програми за проектиране, включително работата с изкуствен интелект, проектно ориентираното учене с паралелна работа от началото по реални проекти, за реални инвеститори и съвместно с архитектурни и интериорни студиа и обмяната на опит по програми, които дават възможност за работа в други университети, извън Мексико – всичко това дава стопроцентова възможност за реализация веднага след дипломирането на студентите. Стига да го искат. Защото, както споделя Мирослава, има не малка част от момичетата, които учат, защото им харесва, дори дават всичко от себе си в образователния процес, но знаят, че няма да практикуват, защото ще се омъжат и няма да работят. И това е нормална практика в богатите семейства. Затова и мексиканците си имат и име за това MMC “mientras me caso” – „уча докато се оженя“.
Качеството на образование в частните учебни заведения в Мексико е в пъти по-добро от държавните. Разликата е огромна, казва Мирослава. За професионалната им реализация много помага и това, че в учебната програма са застъпени много темите, свързани със създаването на бизнес, ценообразуване, представяне пред инвеститори. Всъщност от първата година още студентите, работейки в екипи по реални проекти, различни през различните години, те усъвършенстват много добре своите презентационни умения, защото всеки път представят и защитават своите проекти пред инвеститорите, така че да изберат техните пред другите. По думите й, студентите излизат от университета изключително подготвени и повечето от тях веднага създават собствени студиа.
А работа за интериорните дизайнери има много. Въпреки че и там, както и в България, все още повечето хора смятат, че архитектите са тези, които имат грижата и за интериора.
В последните години Монтерей се развива и разраства много и това отваря много възможности за бизнеса, който има нужда и от интериорен дизайн. Влизат много нови компании, които имат нужда от нови и модерни офис пространства, строят се търговски центрове – сектор, който е изключително предпочитан за работа по реални проекти от студентите, заведения, хотели. И съвсем не на последно място са жилищните интериори. В Мексико има много богати хора, които живеят в големи къщи и се доверяват изцяло на професионалистите за интериора. Бюджетите не са силно ограничени, защото за повечето от клиентите интериорът е показност. Готови са да пътуват до най-близките шоуруми в Америка, за да пробват и да си купят италиански диван и да изберат най-скъпите от многообразието предложения на пазара камъни за облицовки на къщите.
Щедростта на мексиканските инвеститори в качествен интериор обаче съвсем не съответства на качеството на строителството в щата. Домовете им са построени от едва 10-сантиметрови циментови блокчета, а дограмите им е с едно стъкло, което прави охлаждането през по-голямата част от годината и съответно затоплянето им през по-малкото студени месеци трудно и изискващо непрекъснато климатици.
Макар и да пътуват по света и да виждат различни решения, има някакъв необясним стереотип, който не се променя лесно. До голяма степен това идва и от непознаването на пазара на продукти, смята Мирослава Петрова.
Като цяло Монтерей е отворен за бизнес в сферата на интериорния дизайн – както като услуги, така и за продукти, стига да се презентираш добре и да успееш да се наложиш, споделя Мирослава.
В североизточния щат влиянието на мексиканската култура не е толкова отчетливо, както в южните щати на Мексико. В интериора повече се усеща американското влияние. Но и Мексико има своите имена, чиято работа си заслужава да се познава. Сред тях са Фрида Ескобедо – завършила в Харвард и преподавала в родния си град Мексико Сити, с отличителни проекти и собствен стил, използвайки местните материали и култури, занаятчийско производство, с експлозия на цвят, и Луис Бараган, който е носител на Прицкер, който борави с цветовете и светлината по уникален начин и чиято работа носи много емоция и е ориентирана към човека. Неговата работа е повлияла върху много съвременни архитекти, а домът и студиото му са често посещавани от чуждестранни студенти и преподаватели по архитектура.
Още по темата може да чуете в интервюто на Светлана Стефанова за Строители БГ: От София до Монтерей: Българка преподава интериорен дизайн в Мексико – Интериор и Екстериор – Stroitelbg.bg