Възпитаник на Националната художествена академия, специалност „Дизайн“; работи както интериорен, така и продуктов дизайн. Започва практиката си още като студент. Но първият му обект е 17 кв. м. таванско помещение, което, през лятото на 8 срещу 9 клас, с помощта на баща си, конструира като архитектура и обзавежда и в което се мести да живее самостоятелно.
Доц. Банко Банков е и преподавател по Интериорен дизайн в Нов български университет, един от съоснователите на Асоциация на интериорните дизайнери в България и член на Управителния съвет. Има собствено ателие за мебели. Никога не си е купил от магазин масова мебел. Не разполага с голям екип, в най-добрите си години е работил с 5-6 човека. Не вижда какво може да го изплаши в един проект, по-скоро намира предизвикателствата, особено в малките пространства, които за него са най-интересни.
В разговора с него в Design Room ще чуете споделения професионален опит в запомнящи се изрази като:
Дизайнът не е въпрос на вкус.
Дизайнерът не е човек, който дава стандартни решения.
Радостта от ниската цена е кратка.
Едно от важните неща е да видиш проблема. Ако влезеш в пространството и не видиш проблема, ще го усетиш по-късно.
Ето какво още споделя доц. Банков за професията, личния си път в нея и АИДБ
Що е то интериорен дизайн?
Дали дизайнът е мое призвание не знам, но винаги съм харесвал да го правя, да свързвам себе си с пространството, признава доц. Банков.
Дизайнът не е 3D визуализации и една картинга, това е само етап. Дизайнът е това, което се получава накрая, това е реалното. Най-важно е подходът към инвеститора и връзката с него, защото много често инвеститорите идват с готови намерения. А моята задача е да създам концепция за тях, защото без концепция един интериор няма общо със собственика, става стандартен. Да, може да е луксозен, може да е добре реализиран, но не е запомнящ, не е впечатляващ. Когато не мога да установя връзка с инвеститора, тогава това не са моите хора, по-скоро предпочитам да се откажа, ако мога. Концепцията трябва да се изгради с тях.
Дизайнът не е въпрос на вкус. Това разбиране е грешно. В дизайна има много други фактори: икономика, формоизграждане, композиция, конструкция, комуникация, архитектурата… Най-добрите пространства се получават тогава, когато могат да се разместят някои отвори – врати, прозорци; тогава може да бъде по-комуникативно.
Много често хората не се обръщат към дизайнерите в началото, а при завършен строеж с електро и ВиК инсталация. Колкото по-рано се обърнат, толкова по-добре стават нещата. На идеен проект е добре, но е добре да има реални срокове за завършването на обекта, защото във времето нещата се променят, инвеститорите – още повече, аз съм вече с друга нагласа, имам нови идеи.
Това, което е модерно днес, след пет години не е, а едно жилище се прави за период поде 30 години напред. Придържам се към неща, които имат наложена стойност, а не към тенденция, наложена в момента. И трябва да има връзка между архитектура, фасада на сградата и интериор.
Дизайнерът не е човек, който дава стандартни решения. Стандартът в дизайна не е добър пример. Хубаво е относително понятие, преценката е взаимна, тя не е само на дизайнера.
Моят стремеж е да дам общ план на жилището. Мебелите бързо се променят, общия план, архитектурната настройка и комуникацията не се променя. Трябва да има единство. За мен най-важното нещо е да има философия на дизайна. Дизайнът не е направен за твоето его, той връща и ако е добре направен, връща много, възпитава, хората неволно се учат.
Дизайнът в България
Когато бях студент в НХА, тома беше може би десета година на специалността Дизайн в България, под друго име, разбира се, продуктов дизайн по-скоро. В обучението си учихме архитектура, основи на архитектурата, графика – неща, които са свързани с интериора; един семестър учихме интериор – как влияе, как се проектира, около пет семестъра сме учили архитектура. За да можеш да боравиш с едно пространство, трябва да познаваш законите, по които то е изградено, принципите.
Тогава хората по-трудно си представяха какво е дизайн. Нашият свят тогава беше доста ограничен, все пак това беше 1974 – 1975 година, малко хора ходеха навън. Като влизах в съседи, беше еднакво. А ние не сме еднакви, защо трябва да е еднакво.
Хората започват да мислят и да правят. Но в основата трябва да има аргумент. Аз защитавам дизайнът с аргументи. Ако мога да кажа защо нещо е така и трябва да бъде така според мен и мога да го защитя, мога да убедя хора, които могат да мислят и да приемат чужди решения.
Ако човек не е готов да се обърне към интериорен дизайнер, по-добре да не го прави.
30 години станаха откакто в Нов български университет се смени името на специалността от Артистичен дизайн на Интериорен дизайн. Много се промениха нещата от тогава, благодарение на технологиите. 3D визуализациите промениха света на дизайна. В момента изкуственият интелект – незаменим помощник, но с едно голямо условие: да си изградил база в концепцията. Но проектирането с макети, което беше модерно навремето, никога няма да излезе от сферата на дизайна.
В България има пазар за продуктов дизайн. Но първо трябва да има концепция за пространството. Много често продуктовата мебел може да реши проблем в интериорния дизайн. Затова е и по-скъп – не заради авторския труд, а заради по-големия разход на труд и материали. Концепцията е в основата на интериора.
Как се изгражда концепция?
Тръгвам от професията на хората, от интересите, от нещата, които им харесват и се мъчат на тяхна база да изградя частична структура, интересна и за мен, и за тях, която да е привлекателна, не натрапчива. Обичам спокойствието – един интериор, ако не е спокоен, той натоварващ и води до сериозни проблеми. Ако намериш пластиката, тя може да помогне за цялостната идея.
За мен простите неща са луксозни. Простите неща не се мислят просто, те се мислят сложно. Простите неща имат прецизен, тънък, лек детайл. Когато се доближиш, когато го разчетеш, тогава стават интересни.
Образованието
Голяма част от магистрите идват с усещането, че искат да станат интериорни дизайнери. Харесва им думата, харесва им професията, контакта с хората, с материала може би. В процеса на работа се вижда кой има и кой няма този потенциал. Но има единици хора, които много добре се справят и може ми заради това съм все още в университета. Има един човек, който в един момент много може да те научи. Младото поколение винаги може да те научи на нещо друго, може да те извади от твоите принципи, да ти покаже още нещо различно – към хубаво, към положително, към тенденция.
Задължително е да се провокираш. Иначе си мъртъв. Ако не съм в контакт с младите хора, на моите години няма да съм това, което съм в момента. Но коства ми нерви.
Професионалното дълголетие се дължи на това да си харесваш професията. Ако си харесваш професията, ако я усещаш като твое призвание, ако тя ти носи удоволствие, освен ядовете, няма как без ядове – значи си за там, ако не – не си за нея.
Асоциация на интериорните дизайнери в България
Споменах на Гена, че по време на социализма в Съюза на художниците имаше секция „Дизайн“, секция „Пространствено оформление“, секция „Графика“. Към Съюза на архитектите имаше секция „Дизайн в архитектурата“. След 90та година пак съществуваха такива организации – Съюзът на българските художници. Имаше комисии, които даваха насоки на инвеститорите, участвал съм с хора, които са ме избирали за техен дизайнер. Тогава даваха стойностна и качествена оценка. След 90-та година даваха и препоръчителна цена. Комисия от специалисти оценяваше твоят проект, представен пред инвеститора и много често даваха препоръки.
Инициативата за създаването на АИДБ по-скоро беше на Гена, не толкова моя. Но наистина трябва да има организация, която да обедини дизайнерите. Не, че трябва да дава стойностна оценка като цена, всеки сам оценява труда си, но трябва да има странична оценка на развитието на професията.
Има много стойностни дизайнери – и в АИДБ, и в Черга. Целта е обща, не виждам защо се делим на няколко дружинки. Трябва да си комуникираме, да си помагаме, това е във взаимна полза.
Присъединявайки се към АИДБ, човек ще спечели познание, контакти, ще види друг поглед. Асоциацията е един добър пример в това. Членският внос носи приобщаване. Ако търсиш материална изгода, няма да я намериш тук.
Гледайте подкаста с доц. Банко Банков в канала на АИДБ в Youtube: “ПРОЕКТЪТ НЕ ТРЯБВА ДА Е ПРОСТО ВИЗУАЛИЗАЦИЯ, А КОНСТРУКЦИЯ” – доц. Банко Банков |DESIGN ROOM ЕП.4|