В Клуб на дизайнера през февруари поканихме архитекти и интериорни дизайнери в професионална и приятелска дискусия за съвместната им работа и отговорности към инвеститорите. Потърсихме отговори на въпроси за същността на двете професии, за съвместяването им и важно ли е пред името ти да стои архитект, ако се занимаваш с интериорен дизайн; за колаборациите между архитекти, интериорни дизайнери и смисъла на екипната работа. Участници и гости споделиха добри практики и опит, направиха паралели с други страни в Европа, обмениха идеи. И най-важното – подадоха си ръка в името на най-доброто, което могат заедно да създават днес и в бъдеще.
По време на събитието Съюзът на архитектите в България оповести повече информация по обявения открит конкурс за идея (концепция) за художествено-пространствено оформление на зала 1 в емблематичната сграда на столичната улица „Кракра“ 11 – Дома на архитекта, където се проведе и събитието. Повече информация за конкурса даде арх. Майя Бужашка, член на УС на САБ и член на журито.
Събитието откриха председателите на АИДБ и на САБ – Гена Събева и арх. Петър Диков.
Арх. Диков изрази удоволствието си от това архитекти и дизайнери да седнат на една маса, да дискутират въпроси, касаещи общата им работа и ангажимент към обществото. Това бе и идеята на Асоциация на интериорните дизайнери в България, когато поде инициатива за това събитие, съвместно със Съюза на архитектите в България.
Обявяването на събитието „Архитектите обявяват конкурс за интериор“ по-малко от месец по-рано обаче „разбуни духовете“ и фейсбук страницата на АИДБ се превърна в поле за негативни реакции, обвинения, критики и нападки относно това има ли такова задание за конкурс или не, изрядно ли е всичко или не, има ли становище от НИНКН, какво общо имат интериорните дизайнери със залата в сградата на САБ, имат ли изобщо място интериорните дизайнери в такъв конкурс и пр.
Арх. Диков, използва случая да даде яснота по някои появили се опасения, сред които и това, че намерението за ремонт на част от сградата не е съгласувано с НИНКН. Той поясни, че сградата, в която се помещава Съюзът на архитектите в България не е архитектурен паметник и одобрение от тази институция не е нужно.
Споровете в гилдията на архитектите ще оставим да се решават, където трябва, а именно в САБ. Всичко това обаче показва от една страна наличието на разделителна линия между архитекти и интериорни дизайнери, а от друга – че никой не е безучастен какво и как се случва, а това е най-хубавото.
И получи се естествено така, че дискусията за съвместната работа на архитекти и интериорни дизайнери, която предхождаше оповестяването на конкурса, даде достатъчно отговори на възникналите преди събитието въпроси.
И да, в конкурса могат да участват и интериорни дизайнери. Може да участва всеки, който пожелае.
Дискусията за съвместната работа и отговорности на архитекти и интериорни дизайнери откри Галя Дзанато, основател и собственик на СКЛАДА – място за изкуство, дизайн и култура, предприемач и общественик, със своята теза за основната разлика между архитекти и интериорни дизайнери и за онова, което могат заедно да създадат.
Архитектите, каза Галя Дзанато, като начин на мислене, са настроени да правят неща, които ще останат за поколения наред, които ще останат трайно, ще са вечни. Архитектурата се мисли като нещо, което ще остане.
Интериорният дизайнер е структуриран по друг начин. Той прави нещо нетрайно – и осъзнава това, мисли за сегашния момент, за човека, не се занимава със социални въпроси.
Тоест те са две противоположни позиции, които, когато се срещнат, могат да направят нещо уникално.
Тезата на Галя бе отправна точка за разсъждания относно силните и слабите страни на едните и другите, но най-вече именно за пресечната точка, в която се създава качеството и уникалността.
С нея обаче частично не се съгласи Елица Панайотова, управляващ партньор и водещ архитект в United Master Architects. По думите й, интериорът също може да е дълготраен, особено когато говорим за интериори на обществени пространства, които имат много общо с архитектурата. А когато пренесеш стила на архитектурата в интериора, говорим за цялостно виждане за проекта, коментира тя.
С течение на времето виждаш каква е важността на интериора и искаш да влезеш в него. И когато и архитектът познава този процес, може да предвиди стъпките, които ще е необходимо да се направят и да обърне внимание на детайла, обясни тя желанието на архитекта да премине в света на интериора и смисъла от този процес.
Да си по-безотговорен е делегирано на хората, които правят нещо нетрайно. Така че отговорността се пада на архитектурата, на архитекта. И ако той се занимава с интериорен дизайн, отговорността остава.
С тези думи арх. Пенка Станчева, едно от емблематичните имена в българската архитектура и дизайн, основател на PS Architects и преподавател в УАСГ, изрази своето мнение относно важността на титлата архитект пред името на професионалистите и в интериорния дизайн. Самата я е архитект по образование, но работи изключително в областта на интериорния дизайн и я припознават като интериорен дизайнер. Въпреки тези си думи обаче, на въпрос от страна на модератора на дискусията Галя Дзанато важно ли е да е архитект човек, с когото тя би работила, Пенка Станчева отговори: Вземам такива хора, каквито са ми нужни.
По-късно в дискусията, доц. Банко Банков, преподавател по интериорен дизайн в Нов български университет и съосновател на Асоциация на интериорните дизайнери в България, защити професионализма на интериорните дизайнери с думите, че образованието им у нас е на високо ниво и че самият той, макар да е завършил Художествената академия, е учил там и архитектура.
В разговора се отбеляза още, че поставянето на разделителна линия у нас идва и от названието интериорен дизайнер, прието в България, за разлика от другите страни, в които няма такава професия и тези професионалисти се наричат вътрешни архитекти. По нашенски „объркани в превода“.
Според Илияна Йонкова, основател на Iliana Yonkova Studio, разделителна линия между едните и другите професионалисти няма. Аз нямам лош опит, каза тя. – Често работим с архитекти. И този процес е много интересен. Радвам се, че все по-често вече архитектите се обръщат към нас в ранен етап на проекта, допълни интериорният дизайнер.
Илияна Йонкова отбеляза, че когато е професионалист, интериорният дизайнер уважава труда на архитекта. И в отговор на забележка от страна на арх. Аврамова от публиката относно нарушаването на визията на сградите чрез остъкляването на балконите, тя подчерта, че усвояването на балкони и събарянето на носещи стени никога не е решение на интериорен дизайнер, а на собствениците.
Ние, като професионалисти, които създават средата, в която живеем, сме отговорни, но тази отговорност е персонална, допълни арх. Станчева в подкрепа на думите на Илияна Йонкова.
Арх. Елица Панайотова смята, че различията между архитекти и интериорни дизайнери най-ясно се виждат при многожилищните сгради. Аз там виждам тотално скъсана връзка между архитектура и интериорен дизайн. Много е важно да има минимална мисъл и усилия при архитектите относно интериора, посочи тя и даде за пример прозаичния и повтарящ се проблем – решението къде да е вратата на стаята.
Различията ще се стопят чрез осъзнатостта на всеки от нас, когато всички ние си дадем сметка за това какви са силните ни страни, докъде ни е моженето и се колаборираме. Има неща, за които трябва да се доверим едни на други. Хляб има за всички. Място има за всички, каза арх. Пенка Станчева.
Добрия пример за тази колаборация от своята практика даде арх. Елица Панайотова, която посочи процесите на работа на студиото, на какъв етап се обръщат към интериорен дизайнер, като не пренебрегват и предпочитанията на клиента си кой да е той.
За екипна работа между различните професионалисти призова и арх. Александър Чернодрински, гост на събитието.
Големите проекти се правят от големи екипи. Бъдещето е да убеждаваме инвеститорите да работят с големи екипи от професионалисти, които се харесват. Това ще даде качество, заяви той.
Това зависи от всички нас като професионалисти, които знаем къде искаме да отидем и защо, допълни арх. Панайотова.
Всички изразиха мнение, че добрите екипи от различни професионалисти дават качествен продукт.
Някога на това му се казваше синтез на изкуствата, сега е синтез на технологиите. Не може да си човекът оркестър, заключи арх. Станчева.
А дали този синтез ще се получи и при проектирането и изпълнението на ремонта на зала 1 в Централния дом на архитекта в София?
Връщаме се към обявения от Съюза на архитектите явен открит конкурс за концепция за художествено-пространствено оформление на залата.
Сградата е построена през 1897 г. от генерал Никола Иванов, като първоначално е била едноетажна. През 1907 г. е купена от д-р Иван Карамихайлов, който я надстроява и достроява в духа на Барока. През 1970 г. постройката става собственост на Съюза на архитектите в България, изцяло преустроена и достроена. Проектът за адаптация е на арх. Георги Хаджииванов и арх. Илия Дамянов.
В ЦДА на САБ има две зали с площ около 11/16 м2, побиращи около 150 седящи места всяка, които масово се ползват както за мероприятия на Съюза, така и за изложби, концерти, събития, конференции и др. За съжаление и двете зали, особено зала 1, както и прилежащите им пространства, имат нужда от съвременно оформление и модерно техническо оборудване.
По тази причина УС на САБ взе решение да обяви конкурс за идея-концепция за художествено-пространствено оформление на зала 1, както и фоайето пред нея и околните пространства. Тези идеи впоследствие ще се доразвиват в оформлението на зала 2 и съпътстващите и комуникационни пространства на втория етаж на сградата.
Първа награда ще е възлагане на подробен идеен и технически проект, втората награда ще е 1 500 лв., а трета – 800 лв. Журито е в състав: арх. Майя Бужашка – председател, Анастас Камбуров – художник, интериорен дизайнер и сценограф, Цеца Копчева – интериорен дизайнер, арх. Румяна Тихолова – преподавател в Катедра “Интериор” на УАСГ, арх. Стефан Минчев, арх. Екатерина Тепавичарова – интериорен дизайнер, и арх. Александър Чернодрински.
Със заданието може да се запознаете тук. В ЦДА са налични чертежи на основната сграда в dwg. формат. Желаещите да ги получат трябва да изпратят своя e-mail на secretary@bularch.org с искане за това.
В рамките на събитието три компании изложиха свои продукти и бяха на разположение на гостите за консултация: Шнайдер Електрик, Би Енд Ес Комерс и Биоком.
Шнайдер Електрик представи цялостни решения за електрическата мобилност с гамите EVlink Home и EVlink™ Pro. Тя надхвърля самата инфраструктура за зареждане на електромобили, при които цялата екосистема за електрическа мобилност е свързана, за да осигури икономично и удобно решение за зареждане в домовете, обществените сгради и автопарковете, като намалява времето за престой и дава приоритет на възобновяемата енергия за едно чисто бъдеще без емисии.
Би Енд Ес Комерс ООД – официален вносител и представител за България на Eagle Group Waterproofing UK и Crown Paints Ltd UK представи: системи за хидроизолация от ново поколение и избора на британската кралска фамилия за интериорни и екстериорни бои.
ИГЪЛ ГРУП УОТЪРПРУФИНГ е иновативна британска бизнес група, която разработва, произвежда и доставя висококачествени, ефективни и рентабилни системи за хидроизолация, същевременно лесни за инсталиране и употреба.
КРАУН ПЕЙНТС е британски производител на боя с опит от над 200 години. Началото е през 1777г в град Даруин Великобритания, като и до днес групата е един от водещите производители на интериорни и екстериорни бои, като и специализирани продукти за защита на дърво и метал на острова. Връчен за първи път от крал Джордж VI през 1949г и до днес КРАУН ПЕЙНТС е горд притежател на сертификат Royal Warrant, легитимиращ го като доставчик на бои за имотите на британското Кралското семейство.
От 2011г е част от глобалното семейство на датската Hempel Group, доставчик на декоративни, защитни и специализирани покрития на световните пазари.
Биоком представя иновативния за България и Европа проект за рециклиране на употребявани матраци и за генериране на вторичен продукт от рециклати – РЕМАТРАК.
Основна задача на Рематрак е да намери най-краткия път на стария матрак от домакинствата и местата за настаняване до специализираната площадка в село Петърч, община Костинброд, за да осъществи и зададените си цели: рециклиране и производство на нов продукт – репрен, който ще може да се използва в строителството, мебелното производство и други сфери на индустрията.
РЕМАТРАК не само ще допринасе за опазването на околната среда, но и ще подпомогне общините, като ще намали нуждата от изграждане на нови депа и ще подпомогне кръговата икономика.
Вечерта завърши с коктейл и нетуъркинг.