Отклонявах се от този път през цялото ми израстване, докато в един момент не му дадох шанс и то се оказа вълната, която яхнах и се чувствам добре на нея.
Интериорният дизайн е огромна отговорност. Винаги съм била готова да давам максимума.
Най-много съм научила от тези моменти, в които съм била на ръба да кажа „Край! Приключвам!“.
Ето още няколко акцента от разговора на Маргарита Темелкова с интериорния дизайнер Миглена Стумбова – основател на Студио ШкафА.
Какво е нужно освен талант?
Да бъдеш изобретателен, да бъдеш позитивен. Д да бъдеш с широко отворено съзнание, че нещата, които виждаш, са винаги там; винаги има друг начин, винаги има човек, който може да даде добра идея. Трябва да си много адаптивен и да не приемаш лично нещата, да анализираш.
Таланта си е талант, той си е дар, но за да може да бъде приложен, трябва да си упорит, постоянен, да си винаги там, когато трябва, никога да не е приемаш нещата лично, да си позитивен. Няма време да се ядосваш и да се възмущаваш.
От фрийлансера Миглена Стумбова до Студио ШкафА
Аз започнах с магазин за аксесоари за дома. Това беше моят начин след Нов български университет да стана дизайнер. Вече имах семейство, две деца и работно време в студио не бяха съвместими, а да отворя едно помещение и да напиша „Миглена – дизайнер. Добър ден, заповядайте!“ също не ми изглеждаше работещо. Идеята беше да покажа на какво съм способна, аранжирайки пространствата и декорирайки, да направя нещо като бизнес в сферата на търговията, която обаче е близо до интериорния дизайн.
Търговската дейност много ме научи. Тогава започнах да се усъвършенствам и като управител на бизнес, не само като интериорен дизайнер, което е различна професия и много от интериорните дизайнери не го осъзнават.
В един момент, когато бях на кръстопът, се появи Симона. Аз имах нужда от 5-6 месеца някой да работи в магазина и тя, без да бъде колега дизайнер ме подкрепи и двете наехме едно помещение и стартирахме интериорното студио. След това установих, ме не се справям финансово, поемайки един проект. Сметката не излизаше, не се справях. Благодарна съм на първата си служителка – Иванина, която беше също в началото на пътя си, все още студент и започна почасово след лекции да идва да ми помага. Аз с нея се научих да бъда шеф, да делегирам, защото това е много трудно, особено в креативна професия. Тя, учейки се да бъде дизайнер на практика, аз се учех да бъда шеф на практика.
След това нещата ставаха естествено. В момента в Студио ШкафА работят трима проектанта, освен мен и Симона Имаме инженер, архитект. Аз съм креативен директор. Аз диктувам ритъма, с който ще се развиваме. Не искам да се разрастваме, търся баланса. Мисля, че съм намерила оптималния екип от хората, с които искам да работя. Аз дори не мога да ги нарека служители или проектанти, защото всеки един от тях е уникален, те не се препокриват и са хора, които са от моята кръвна група, си говорим на един език и те виждат смисъл в това, което правим.
Аз не искам да се разширявам, не искам да правя голям бизнес. Аз искам да правя много стойностен интериорен дизайн, който да е качествен, изпълнен ако не съвършено, то поне близо до съвършено, който да оставя следа с присъствието си. Бизнес се прави – и адмирации за хората, които го правят, когато имаш много точна линия, еднаквост, повторяемост, предвидимост, но не можеш да си позволиш креативност, нещо локално, изненадващо.
В началото, когато започнах, много харесвах прованс, шаби-щик, да е старо, автентично. Упрекваха ме в началото, казваха – ти се затваряш в малка ниша.
Познаването на колегите ми помага да насочвам клиенти, които са дошли при мен, но искат нещо много различно. Аз не искам да губя удоволствието работа; не искам да го приемам като „Оф, отивам на работа!“.
Ние се развиваме като гилдия. И благодарение на АИДБ можем да бъдем обединени в развитието на професията и да си помагаме.
Наградите – между егото и смисъла
Ние, артистите, няма какво да се лъжем, имаме голямо его и много ни се иска някой да ни потупва по работа и да ни вика „Браво! Страхотно си се справил!“. Имам няколко награди, всички са награди на публиката, не на жури. Още по-малко съм отворена да си платя за награда – много международни конкурси функционират по този начин; не виждам смисъл, нямам причина, нямам нужда. Моите награди са клиентите.
Наградата е клиент да ми каже: Не искам да ви давам задание, защото не искам да ви ограничавам, искам от вашата креативност, искам както видите пространството.
Youtube е моят начин да образовам какво е интериорният дизайн
Започнах Youtube канала по време на ковид. Вдъхнових се от канадска дизайнерка – тя говореше за нещата, които не се учат в университета.
Когато аз учих в НБУ, имах огромна нужда да гледам интериорните дизайнери как го правят. Шегувах се тогава с Мая Дянкова, е искам да й нося куфарчето и да вървя навсякъде с нея. епизодите правят точно това. това е моят начин да покажа какво правят интериорните дизайнери. И клиентите идват все по-подготвени.
Сега, след почти 250 епизода вече, си давам сметка колко полезно е било и хората, които идват при мен, вече ме познават – и хора, които искат да бъдат част от екипа, и такива, които искат да са ни клиенти.
Водещият по гледаемост епизод е петият – „Как да стана интериорен дизайнер?“, който снимах и монтирах сама.
Youtube каналът няма за цел да се превърне в отделна дейност. Аз нямам за цел да трупам последователи и харесвания; достатъчно ми е това, което взимам като ползи от съществуването му.
Гледайте подкаста Design Room с участието на Миглена Стумбова:
“СЕРИОЗНИЯТ ИНТЕРИОРЕН ДИЗАЙН НЕ СЕ УЧИ В УНИВЕРСИТЕТА” |DESIGN ROOM ЕП.3|