Възможна ли е универсална формула за ценообразуване в интериорния дизайн и приемането на общовалиден минимален праг на цена на труда на интериорния дизайнер? Цената отсява клиентите или цената отсява професионалистите – кое твърдение е валидно?
На тези и други въпроси за пари, бюджети и цени потърсихме отговори в Клуб на дизайнера „Ценообразуване в интериорния дизайн“.
Събитието се проведе на 17 февруари в шоурума на Стил Декор в Пловдив и постави началото на поредица домакинства и срещи на бранша в града на тепетата. Така формата за тематични срещи Клуб на дизайнера на АИДБ вече се провежда в София, Варна, Бургас и Пловдив.
Събитието откри г-жа Гена Събева, председател на АИДБ, която представи пред аудиторията дейността и календара на асоциацията, както и възможностите за членство на дизайнери и архитекти и за партньорство с компании в сферата на продуктите и услугите за интериор и Стефан Върбанов – собственик на бранда Стил Декор, който приветства участниците и гостите.
В дискусията „Ценообразуване в интериорния дизайн“, модерирана от Чави Вияреал, участваха: Димитър Захариев – Студио Корк, арх. Мариела Павлова – Jazzberry Studio, арх. Стефан Щерев, Александър Миневски – IPRO STUDIO, Иван Стефанов и активната публика.
Как калкулират интериорните дизайнери?
В интериорния дизайн стандарт за ценообразуване няма. Най-често това е на квадрат, но не съвсем.
Квадратурата е база, която професионалистите в бранша най-често използват. Но в ценообразуването участват много дружи фактори:
- ангажираност
- време за проектиране и реализация
- ниво на сложност на проекта, а понякога и на клиентите
- натрупан опит и образование, като инвестиция на дизайнера
- месечни разходи, които при студиата с офиси са значително по-високи от тези на самостоятелно работещите дизайнери и др.
Друг начин за ценообразуване е за време, вложено в процеса.
Не е за пренебрегване и модела процент от общия бюджет, който е практика в други страни. 3-4 % е твърде нисък процент за България, смятат професионалистите.
Плащането към дизайнерите е на няколко етапа или за отделните услуги, които и се калкулират различно. Може да има цена на проектиране на квадрат, цена за оглед и път, ако обектът се намира в друго населено място, цена за реализация, цена за авторски надзор или управление на проекта.
Важна забележка, когато говорим за ценообразуване, е какво предлага дизайнерът на клиента: само проектиране или и реализация, и надзор/контрол, отбелязва Александър Миневски и сподели, че в тяхното студио минималният праг е за реализация е 1300 евро на квадрат. А според арх. Стефан Щерев една добра цена за управление на проект е около 10% от бюджета.
Възможна ли е универсална формула за ценообразуване в интериорния дизайн и приемането на общовалиден минимален праг?
Универсална формула няма. Би било хубаво да има, но трябва да е ясно и как да е приложима. Липсата на регулация в бранша е една от причините да липсва конкретика в ценообразуването и критерии за формиране на минимални цени за интериорен дизайн.
Минималният праг трябва да бъде собствената оценка на труда на дизайнера, съветва колегите си арх. Щерев.
Друг минус е това, че все още на интериорния дизайн се гледа като на хоби професия, което я прави недооценена.
Три съвета съвета от дизайнери към дизайнери, когато говорим за цени
Пишете ясни оферти.
Бъдете етични – информирайте клиентите своевременно за отклонения в бюджета, възникнали в процеса на проектиране и реализация, независимо дали са – или +.
Ценете собствения си труд и време.
И да, цената отсява клиентите, но цената отсява и професионалистите.
