Клуб на дизайнера „Дизайнерите и големите брандове“ събра интериорни и продуктови дизайнери, архитекти, артисти, занаятчии, хора с отношение към дизайна в най-широкия смисъл и към работата на своите колеги.
Над 120 човека изпълниха залата на Експо Баня София на 25 февруари. Събитието започна с анонси за обещаващи предстоящи събития, продължи с вдъхновяващи презентации и дискусия и завърши с дълги разговори, придружени с вино.
В темата „Дизайнерите и големите брандове“ ни въведе Теодора Коцева с презентацията “Лимитираният дизайн и големите фирми”. Като арт мениджър и куратор в Милано, Ротердам, Амстердам, Лондон и Берлин Теодора има широк поглед върху дизайна и артистите в световен мащаб като се фокусира върху така нареченото функционално изкуство. В практиката си представя и колаборира с различни артисти и дизайнери, по повод изложения на изкуство, галерийни изложби, арт панаири и др. Част от тях може да видите в галерията й SOLD OUT DESIGN в София
Георги Янев, мениджър Продажби на ROCA за България и Северна Македония, продължи темата за дизайнерите и големите брандове като представи колаборацията на Roca&Laufen с големите имена в дизайна, изразени в продуктите и колекциите на компанията, включително колаборацията Armani/Roca, в която неповторимия стил на Джорджо Армани улавя пространството на банята и го превръща в удоволствието за сетивата.
След добрите примери в дизайн колаборациите в световен мащаб се върнахме у нас с въпроси какво се случва или не се случва в България, какви са предизвикателствата пред българските продуктови дизайнери
Опит и гледни точки споделиха в дискусията: Илиан Милинов – ilian milinov studio, инж.-дизайнер Мариела Ганова – Mareila Ganova Design Studio, Калоян Василев – KV Design, Деница Бояджиева – STUDIO RRRUB, Рада Дичева – tochka & tochka studio и д-р Теодора Пешева – главен асистент в катедра Инженерен дизайн в Технически университет – София. Разговора с тях води Ивелина Гаджева – експерт по включващ и стратегически дизайн, с над 15 години международен опит; вицепрезидент на EIDD-Design for All и основател на Design for All България. Професионалната ѝ практика обхваща изследвания, трансформация на услуги и достъпност, като утвърждава включващия дизайн като стандарт за качество, а не като допълнение. Фокусът ѝ е не толкова върху формата на продукта, колкото върху системата, в която той съществува.
Ето няколко фрагмента от дискусията…
Да дефинираме „дизайнерски продукт“
Когато зад продукта стои име.
Макар визията да е първото, което кара човек да прави подобно „заключение“, когато зад продукта стои човек, име, и стойността е по-висока, и отговорността за дизайн.
Присъствието на името не е его, а отговорност за дизайн, за качество, за стойност. Българските имена в дизайна обаче са пренебрегнати спрямо чуждите. Все още у нас чуждото име звучи по-авторитетно.
И към името и качеството, в определението на продукта за „дизайнерски“ Теодора Пешева добавя и иновацията. Иновацията – като подход, като материал, като технология, върви редом с функцията и естетиката в продуктовия дизайн.
Чия отговорност е качеството на дизайнерските продукти?
Качеството, единодушни са дизайнерите, е споделена отговорност, макар едни от тях да се опитват да поемат ако не цялата, то поне голяма част от нея, а други – да прехвърлят повече на производителя. И все пак качеството на един продукт започва от идеята, премисля се от всички страни през цялостната концепция, докато стигне до производството.
Илиан Милинов споделя, че има 200 – 300 концепции за катамаран, който прави в момента – една негова сбъдната мечта. За да гарантира качеството още на ниво концепция, се опитва „да влезе в обувките“ на всеки – на производителя, на инвеститора, на купувача.
За Мариела Ганова и Рада Дичева качеството се определя в голяма степен от материала. Но отговорността е споделена между дизайнера и производителя. Рада, която произвежда сама керамичните си продукти, признава, че за нея е трудно да проектира продукти за материал, който не познава и се ограничава само в производството на керамика. Но това, допълва тя, не е добър начин да се разрастваш.
Готови ли са българските производители за дизайнерски продукти за интериора?
Най-краткият отговор би бил „Не“. Но дизайнерите не са крайни и търсят различни възможности.
Признават, че производството на дизайнерски продукти е проблем у нас – поради липсата на ресурс – времеви, човешки, технологичен. Но и поради липсата на разбиране за стойността на дизайна. Производителите не желаят да се пречупят, а „да си дизайнер по нашите ширини не е героично“.
Обикновено дизайнерите работят с малки занаятчии или често започват сами производство. „След като се сблъсквах години наред с проблеми с производители, открих 3D принтирането и затворих производството си“, казва Деница. Както вече споменахме, Рада също произвежда сама част от своите продукти. Своя дизайн реализира и Калоян Василев, който е и мебелист.
Причините мебелните компании да нямат дизайнерски продукти са много. Да произведеш нещо лимитирано в условията днес е трудно, почти невъзможно; отнема време, изисква капацитет, понякога и машини, каквито няма; качество на материала и на работа. Един от въпросите, който стои преди този защо мебелните фирми нямат свой дизайнерски продукт, е кой осигурява пазара на този дизайнерски продукт.
Как и къде се откриват дизайнерите и брандовете/компаниите?
Изложения и други събития, конкурси, професионални платформи, популяризиране на портфолио… Всички те работят. Но най-работещ си остава най-старият маркетингов инструмент – от уста на уста.
„Аз мога да си позволя лукса да не съм ежедневно в социалните мрежи. Ще ми се да вярвам, че това е естественият начин, човешкият начин да се случват нещата.“, казва Илиан Милинов.
И двете страни – и дизайнери, и производители – трябва да са проактивни в процеса. Все по-често дизайнери и не само, а хора с иновативни идеи, обикалят стартъп средите и сами търсят инвеститори за своите продукти и проекти.
Пример за проактивност е инициативата, подета от Калоян Василев, да обедини дизайнери и фирми, които да представят достойно България в Седмицата на дизайна в Милано през април.
Пътешествието на Калоян Василев в света на дизайна започва в ранна възраст. Завършва Лесотехническия университет, създава своята компания KV Design, която демонстрира неговия уникален подход към мебелите и експериментирането с материали, а през последните години проектира скулптурни мебели, които надхвърлят традиционните граници и изследва пресечната точка на изкуството и функционалността.
Калоян инициира и организира българското участие в Milan Design Week, която се провежда в рамките на Salone del Mobile. Мястото, където бъллагските артисти ще изложат своята работа, е в сърцето на града – във фоайето на известния музей Багати Валсеки, само на крачки от най-скъпата улица в света – Виа Монтенаполеоне. Изключително ексклузивно, разположено на стратегическо и видимо място, част е от ексклузивна обстановка, споделяна с някои от най-емблематичните имена в света, включително Формула 1, Audi, Gucci, Louis Vuitton и Vincenzo De Cotiis – наред с много други известни марки и творци.
Заедно с Калоян, свои концепции, продукти и проекти ще представят: Мариела Ганова – интериорен и продуктов дизайнер, основател и собственик и главен дизайнер на Mareila Ganova Design Studio, артистът Никол Андонова – NIKYOTO, интериорният фотограф и индустриален дизайнер Атанас Згурев, основател на платформата Interiora.me, Цветан Петков – дизайнер и художник, Габриел Бест – архитект, дизайнер и визуален артист с български корени, който живее в Швейцария. Там той учи архитектура в престижния ETH Zurich, където започва да се оформя неговата чувствителност към формата, светлината и пространството, артистът и дизайнер Марта Москова.
Пожелаваме им много нови дизайн колаборации!
