С динамична дискусия, с интересни идеи и работещи решения, с примери от опита на професионалистите в България и в други страни, с пълна зала, активна публика и добро настроение започнахме годината в АИДБ.

Първото за 2025-а събитие от календара на Клуб на дизайнера се проведе на 23 януари в интериорно студио Арткорт, специализирано в проектиране на интериори и основен представител на италиански кухни Arredo3 за България.

В дискусията с предизвикателното име „Акт 16 с интериор?“ участваха арх. Елена Гюмишева – основател на Арткорт, арх. Веселина Крушкова – съосновател на IKIS Project, арх. Катерина Николова – основател на Николова + Партньори, д-р Щелян Калчев – съосновател на инвестиционната компания IMVESTIA и на агенция за недвижими имоти Primo+, Стефан Сивев – съосновател на БРИК ИНЖЕНЕРИНГ, интериорни дизайнери, архитекти и инвеститори от публиката.

Въпросите към тях задава инж. Любомира Манчева – собственик на Ел Медиа, издател на списание СТРОИТЕЛИ и създател на платформата ProfiLand.

Ще си обуем чехлите и ще се изтегнем на дивана или тепърва ще започнем ремонти и обзавеждане? В отговора на този въпрос всъщност има редица други въпроси: Как жилищата се предават на инвеститорите на етап Акт 16 и Удостоверение за въвеждане в експлоатация? Какъв е минимумът интериор на етап Акт 16 и какво е препоръчително да се промени, за да не страдат всички от непрекъснатите ремонти в сградите? Къде е мястото на интериорния дизайнер в цялостния процес и кой да го покани да се включи в него? И пр.

Но да започнем отнякъде. Възможно ли е жилищата да се издават за ползване на собствениците им полу или напълно обзаведени и какъв е минимумът интериор?

Да, би могло при желание на строителя и инвеститора на сградата. Като задължителни на този етап от завършеност на апартаментите архитекти и интериорни дизайнери препоръчват да има: ел и ВиК инсталация, подови настилки, врати, осветление, готова баня и тоалетна, а защо не и кухня с кухненското оборудване. Но с условието, че всичко това е съобразено с интериорния проект и изискванията на собствениците на жилищата.

Затова и предложението на Елена Гюмишева е цялостна промяна в тази част на нормативните изисквания, която се отнася до това как жилищата да се предават на етап Акт 16 или Удостоверение за ползване. А именно – жилищата в новото строителство да се издават на тухла и бетон. Защо? За да могат да се персонализират спрямо изискванията на клиента и интериорния проект. Това, според нея, ще разреши последващи проблеми и ще предотврати нуждата от ремонти на нови жилища, къртене на тавани и стени, промяна на ел и ВиК инсталации и др. За да започне реализирането на какъвто и да било интериор в едно жилище, то трябва да има собственик. Грешна е концепцията неадресирани имоти да се завършват, категорична е Елена Гюмишева.

Предложението й срещна подкрепа сред колегите й архитекти и интериорни дизайнери, които ежедневно се сблъскват с проблеми в следствие на сегашните нормативни изисквания, според които апартаментите се предават за ползване на мазилка, подови настилки и врати, които често биват демонтирани и изхвърляни, призна и Стефан Сивев. Но от друга страна идеята на Елена за промяна в нагласите у нас, както е в повечето европейски страни и дори в съседна Гърция, а именно новите жилища да се предават на собствениците им поне с минимум интериор, срещна и отпор в лицето на инвеститорите. Според тях това би затруднило и забавило значително процеса затруднило по изпълнение и довършване на всички жилища в една сграда, на която общите части вече са готови. При завършена сграда те не виждат как строителните бригади ще продължат да разнасят материали по етажите и ще изпълняват поетапно различните апартаменти.

Като решение на този казус Елена Гюмишева се опря на опита на арх. Веселина Крушкова в проектирането на интериори за магазините в моловете. В тези обекти, посочи арх. Крушкова, които са със завършени общи части, отделните магазини са на електро точка. Според Елена това би било възможно и в жилищните сгради.

Това, което казва Елена е чудесно. Но звучи идеално. А ние живеем в друг свят. Дори в семействата има диаметрални виждания за това как ще изглежда жилището, камо ли между инвеститора и клиента. – коментира Щелян Калчев.

Той обаче посочи две добри тенденции в полза на предотвратяване на продължителните ремонти в жилищните сгради след Акт 16. Едната е, че все повече клиенти търсят готови обзаведени жилища. Хората, които пестят времето си, искат да си вземат всичко готово, отбеляза той. По думите му, все повече се продават напълно обзаведени жилища и клиентите са все по-образовани. Другата – че масово жилищата се купуват на зелено, което дава възможност за ранно включване на интериорен дизайнер. Затова драма в дискусията „Акт 16 с интериор?“ няма, каза той.

В подкрепа на думите му се изказа и Стефан Сивев. Той потвърди тази тенденция и препоръча на интериорните дизайнери да привлекат като клиенти инвеститорите и да работят с тях, а на инвеститорите и строителните предприемачи – да препоръчват интериорните услуги на всички бъдещи собственици на жилища на ранен етап, още на Акт 14. Според него един минимален интериорен проект, обхващащ ел. и ВиК инсталации е задължителен на Акт 14, за да не се налагат в последствие промени, които се заплащат повторно от клиента и всичко му излиза по-скъпо.

И Сивев, и Калчев са категорични, че колкото по-рано се започне работа с интериорен дизайнер и архитект, толкова по-добре и толкова по-малко грешки следват. Нещо, за което настояват и самите интериорни дизайнери. Всички участници в дискусията са на мнение, че интериорният дизайнер трябва да влезе в процеса най-късно на Акт 14.

Поглеждайки обаче казуса от всички страни – на купувач, продавач, инвеститор, посредник, Щелян Калчев не изключи и другите групи хора – тези, които искат да ползват услугите на професионалисти и предпочитат сами да си завършат жилищата поради различни причини: защото не знаят, не вярват, не бързат и т.н.

Да, българинът обича свободата си, каза арх. Катерина Николова. Тя даде пример със САЩ, където всичко се завършва от строителя, но отбеляза, че у нас не е така и подкрепи идеята на Елена Гюмишева Удостоверение за ползване да се издава на жилища на тухла и бетон, които вече имат собственик.

Опит от други страни споделиха и гости на събитието. Наскоро завърнала се от Израел дама, интериорен дизайнер, обясни, че в Израел жилищата също се издават готови, но клиентът има право отрано да предяви своите желания и изисквания за интериора и разпределението на апартамента. Тя отбеляза, че там това е възможно благодарение на наличието на интериорен отдел във всяка строителна компания – нещо, което тук липсва. На въпроса й може ли и в България да е така, Щелян Калчев отговори: Да, може! Всичко може! Но защо не става? В България сме.

Една от причините това да е трудно постижимо е, че строителните компании гонят едно темпо, едни срокове и едно базово ниво, които не отговарят на тези на интериорните дизайнери и професионалистите. „И когато ние търсим по-бутиково решение, се оказва почти невъзможно. Аз не мога да обясня ел. проекта на всеки майстор.“, сподели арх. Николова. Според нея няма добра комуникация с инвеститорите и добра организация със строителните бригади.

Като пречка Стефан Сивев посочи и тенденцията инвеститорите на жилищни сгради да не допускат външни фирми преди Акт 16.

Има и морал в цялата тази работа! – заключи арх. Николова и отбеляза, че в този диалог трябва да участват както юристи, така и камарата на строителите.

Какви са решенията?

Широка дискусия по темата с професионалисти от всички страни, ангажирани в процеса: инвеститори, строителни предприемачи, изпълнители и подизпълнители, архитекти и интериорни дизайнери, включително и професионалисти в недвижимите имоти, юристи и др.

По-добро образование. Проектантите да имат по-голяма култура на тема интериор. И още – интериорният дизайн да е сериозно заложен в архитектурното образование.

Споделяйте! Образовайте масово и безплатно!

Вечерта завърши с традиционния нетуъркинг и коктейл, осигурен от домакините от Арткорт.