„Трансформация на обществени пространства“ или как интериорният дизайн отговаря на динамиката на живота, на новите условия на работа и засилената дигитализация, на нуждите и интересите на новите поколения, така че да съхрани съществуващите пространства и едновременно с това да ги осъвремени и обнови с перспектива – това бе тема на ноемврийския Клуб на дизайнера.

Месечната среща на професионалисти в бранша се проведе в напълно обновената и модернизирана библиотека на Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, която само преди броени дни официално отвори врати. Библиотеката е реновирана от Office 1, а автор на проекта е арх. Мирослав Кръстев / ОДАЯ Архитекти/.

Роботът на Библиотеката посрещна гостите и им показа новите читални, модерните споделени пространства за премиери на книги и за провеждане на други събития, обособения кът за незрящи студенти и новата модерна и ергономична мебелировка.

„Клуб на дизайнера“ откриха председателят на АИДБ Гена Събева, ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и Елка Каменова, председател на Кооперация „Панда“.

Избрахме Библиотеката на Университета за национално и световно стопанство, защото е изключително добър пример в какво може да се трансформира едно консервативно пространство, каквото е библиотечното, каза Гена Събева при откриването.

Проф. Димитров изказа благодарности на екипа, работил по реновацията на университетската библиотека, чийто дизайн и изпълнение отговарят на съвременните нужди на студенти, преподаватели и гости на висшето учебно заведение и връчи официално пред професионалната аудитория от интериорни дизайнери и архитекти почетни грамоти и юбилейна монета за 100-годишнината на най-големия икономически университет в Югоизточна Европа на арх. Кръстев и г-жа Каменова.

Арх. Мирослав Кръстев от „Одая архитекти“ ООД бе отличен за принос в утвърждаване доброто име на УНСС и новаторски подход в изготвяне на проект за реновиране на Библиотеката на Университета.

„Искам специално да благодаря на ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, на помощник-ректора проф. д.н. Кирил Стойчев, на директора на Библиотеката г-н Петър Петров и на цялото ръководство, че така прецизно и точно разпредели задачите и отговорностите и благодарение на това ние успяхме в тези кратки срокове да се справим с работата по проекта. Бяхме приели работата си като кауза, кауза да променим едно обществено пространство, да създадем ново, красиво, функционално пространство, което да бъде обживяно от голям брой студенти. Това е и голяма отговорност, защото обществените пространства винаги касаят цялото общество“, каза архитект Кръстев.

В дискусията по-късно той посочи като едно от най-големите предизвикателства в работата му по този проект – изключително кратките срокове. Библиотеката отваря врати само няколко месеца след подписването на меморандума между арх. Кръстев и проф. Димитров. Това става възможно благодарение на добрия екип, създаден между ръководството на УНСС, ОДАЯ Архитекти и Office 1 и професионализма на подизпълнителите, които участват в реализацията. Въпреки многото участници от страна на висшето учебно заведение, арх. Кръстев успява да обедини мненията и желанията в проекта си и да защити предложения идеен проект пред тях. В реализацията разчита на доказани партньори и изпълнява пространството в срок.

Елка Каменова-Цанкова, председател на кооперация „Панда” бе отличена за принос в утвърждаване доброто име на УНСС и новаторски подход в обзавеждането и оборудване на Библиотеката на Университета.

За нас е особено важно да как се чувстват студентите в обновеното пространство и много се зарадвах да разбера, че са впечатлени от модерните, съвременни средства за обзавеждане и оборудване, че се чувстват комфортно и че ще прекарват повече време тук. А това със сигурност ще помогне за натрупване на нови знания“, посочи тя.

Събитието уважиха проф. Цветана Стоянова, зам.-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики, директорът на Университетска библиотека Петър Петров, Самуил Авдала, началник отдел „Обществени поръчки и търгове“ в УНСС и други представители на висшето учебно заведение и студенти.

Фокус на дискусията „Трансформация на обществени пространства“ бяха добрите примери в реновирането на  библиотеки и читалища, културни и конгресни центрове, съвременни публични пространства и модерният облик на публична администрация. по темата разговаряхме с: арх. Мирослав Кръстев – съосновател на ОДАЯ Архитекти, автор на проекта за обновление на Библиотеката в УНСС; инж. дизайнер Иво Чифлички – художествен директор на Рустър Дизайн и дизайнер-проектант на НДК; арх. Даниела Генова /Aрхитектурно студио “ДезАрх”/, автор на проекти за интериор в министерства и общинска администрация; арх. Ая Тодорова, чийто проект за реконструкция на кино “Влайкова” бе сред номинираните в ARCHINOVA 2022; арх. Гергана Тилева, партньор и водещ архитект в GRID Architects & Engineers, автори на уникални проекти за публични пространства и част от екипа на Трансформатори; Ксения Чакърова, интериорен и мебелен дизайнер, част от проектантския екип на Office1. Модератор на дискусията бе Симона Минева, магистър по комуникации и реклама с 20-годишен професионален опит, като в последните 7 години е специалист в сферите дизайн и интериор.

Всички те се обединиха около идеята – и желанието за реализацията й – за създаването на повече публични пространства, които да са израз на съвременните дизайн, култура и изкуство, да отговарят на нуждите на новите и следващите поколения и в същото време да запазим наследството, което имаме, да реновираме интелигентно и с мисъл за бъдещето, да дадем нов живот на старите сгради, но с уважение към техните създатели и запазвайки уникалността им.

Един от добрите примери за това е проектът на арх. Ая Тодорова за реконструкция на Кино „Влайкова“, номиниран в конкурса АРХИНОВА 2022 година.

Обект на проекта е адаптирането на настоящата сграда на кино „Влайкова“ в нов различен културен център със запазване и ревитализация на съществуващата кино-театрална зала и помещенията към нея, реконструкция и надстрояване. Целта е мястото да се оживи отново чрез съчетание на различни културни дейности работещи като общ механизъм и запазвайки следите и духа на времето, да се създаде съвременно притегателно средище. Проектът й е на база дълго проучване и внимателен анализ на историята и състоянието на сградата.

Поради многото изисквания е трудно новите визии да се адаптират към старите пространства, но не е невъзможно. Кино „Влайкова“ има голям потенциал за развитие. Надявам се един ден този проект да се случи, каза Ая Тодорова.

Киното е с 90-rодишна история и носи името на създателката му, учителката Мария Влайкова. Тя заедно със съпруга си, писателят Тодор Влайков, след построяването му през 1926r. го е дарила на Министерство на Просветата. Сградата днес е собственост на Читалище „Антон Страшимиров“. Идеята на Мария Влайкова е била сградата на киното и читалището да се ползват винаги с цел просвета, да е средище на хората на изкуството и любимо място на младите.

Друг обект с богата и дълга история – Националният дворец на културата – е още един от примерите за уникална сграда, чийто потенциал не е напълно използван и чиято архитектура крие много възможности. Инж. дизайнер Иво Чифлички, който е дизайнер проектант в НДК, вижда много възможности за превръщането на най-големия културен и конгресен център на Източна Европа в модерно публично пространство, което наред с адекватни на времето инициативи и дейности, да направи по-видимо за хората историческото и културното наследство, което пази.

Литературен клуб „Перото“ е пример как може да бъде направена симбиоза между модерния дизайн и архитектурата, която е наследена, каза Иво Чифлички. НДК остава за него общественото пространство, в което би искал да разгърне максимално дизайн възможностите – и като интериор, и в посока създаване на Дизайн център.

Могат ли моловете и търговските центрове да са новите средища за култура?

С този въпрос водещата на дискусията Симона Минева провокира участници и гости да погледнат на търговските пространства като възможност за досег на хората с изкуството и културата.

Един от най-добрите примери за възможността това да се случва е доброто партньорство на GRID Architects & Engineers с един от столичните молове. Реализираните там проекти на арх. Гepгaнa Tилeвa и apx. Гeopги Paфaилoв са доказателство за смелостта им да създават нестандартен дизайн в обществени пространства, който да въвлича хората в изкуството.

И когато говорим за изкуство в публичните пространства, трябва то да е съвременно, да говори за времето, допълни тя.

Винаги изкуството е следвало местата с търговска и социална дейност. А в днешно време изкуството тотално отсъства от пространствата и дизайна. Желанието ни – на нас и целия мениджърски екип, беше изкуството да влезе в мола, каза арх. Тилева.

Освен от повече изкуство, тя е категорична, че имаме огромна нужда и от нови пространства и нови сгради. Имаме нужда от пространства на бъдещето, модерен дизайн и архитектура, посочи тя. Мечтата й е да проектира изцяло нова, модерна, футуристична сграда в паркова среда, високотехнологична, пространство, което да дава на хората, социална среда, която да обогатява.

И ако не можете да си го представите, вижте нейния проект от 2021 година Градски павилион Чайка – пapaмeтpичeн, високотехнологичен дизайн, компютърно изкуство, лесно смилаемо за хората, модерна визия и градско изкуство в Бургас.

Павилион „Чайка“ е отворено публично пространство за младежи, създадено по инициатива на Община Бургас в Морската градина на града. Павилионът е изграден в тревната площ. Замислен е като свободно достъпен, мащабен парков навес за младежки събития и изяви, организирани от Общината и от граждански организации, но също и като модерно място, което младежите да припознаят като свое и да използват свободно за срещи и социални контакти.

Да вдъхновява, но и да възпитава е роля на дизайна и интериора. Естетическата среда променя поведението на хората, категорична е арх. Даниела Генова. От богатия си професионален опит в проектирането на интериори за държавна и общинска администрация, тя отличи работата си по обновяването на приемното фоайе на Министерството на образованието. Заварвайки неестетична среда, която не отговаря на авторитета, който трябва да носи Министерството на образованието, не кореспондира с мястото, на което се намира и архитектурата на сградата и околните сгради, арх. Генова предлага коренно различни визия, залага на качествени материали и лукс. При първото представяне на идейния проект тя се сблъсква с отрицателната реакция и негативното отношение на служителите в министерството и с недоверието им към смисъла да се похарчат толкова пари за реновация, след като хората не пазят.

Но след обновяването на фоайето идва веднага и наградата. А тя е реакцията на случайна жена, която влизайки в МОН и виждайки лукса, помислила, че е е объркала входа и е влезнала в хотела.

По-късно арх. Генова получава и обратна връзка от министерството, че хората интериора и се чувстват добре.

Искахме да цари образованието, да има естетика, хората, влизайки, да не се страхуват, че са в институция, а да се чувстват спокойни, каза арх. Даниела Генова.

Вижте събитието в снимки