За същността на бутиковия интериор, за експлоатацията на думата „бутиков“, за митовете около този „етикет“, който лепваме на частни и обществени пространства и за предизвикателството да създадем бутиков интериор с продукти индустриално производство и да съчетаем на пръв поглед две противоположности – индивидуалност и индустрия, разговаряхме в Клуб на дизайнера „Бутиков интериор с продукти индустриално производство“, който се проведе на 26 април в Експо Баня София (Expo Bath Sofia) – корпоративната изложбена зала на ROCA за Балканите.

В дискусията участваха арх. Виктория Малева и арх. Драгомир Денков – Дом Ателие, Венета Бонева – ViaInterius, арх. Маргарита Темелкова – HOUSE OF FUN, Светла Иванова – Бутиков хотел ,,Оборище 63“. Разговора с тях води Стоян Гочев – Remax.

Специален участник в Клуб на дизайнера бе Ilker Hussein, корпоративен директор “Глобални проекти” на ROCA Group, който въведе участници и гости в темата с презентацията си, подготвена специално за събитието –  „Бутиков“ подход при реализацията на емблематични архитектурни проекти.

Събитието откриха Гена Събева, председател на Асоциация на интериорните дизайнери в България, и Димитър Дойнов, изпълнителен директор на Roca за Югоизточна Европа.

В темата ни въведе на Ilker Hussein с презентацията си, специално подготвена за Клуб на дизайнера – „Бутиков“ подход при реализацията на емблематични архитектурни проекти.

Ilker Hussein влага истинска страст в работата си, свързана с едни от най-емблематичните сгради по всички краища на света, дело на именити световни архитекти и дизайнери, независимо от това дали се намират в Ню Йорк, Доха, Париж, Франкфурт, Мадрид, Сидни, Варшава… Обича да работи с хора, особено по проекти, които дават възможност за тясно сътрудничество с изключителни професионалисти; харесва му да бъде част от екип, който вдъхновява и разширява границите на интериорния дизайн. В Клуб на дизайнера видяхме част от тях.

“Моят личен стремеж е, заедно с екипа ни, чрез такива значими международни проекти да насърчавам духа на сътрудничество за изграждане и укрепване на престижа на дизайна като цяло, както и на основните световни марки на ROCA Group – ROCA и LAUFEN.’’, подчертава Ilker.

Ангажираност и страст за намиране на дизайнерски решения, качествени продукти и услуги, които водят до най-висока удовлетвореност на гостите и клиентите на даден обект, следват като червена нишка повече от 40-годишната професионална кариера на Ilker Hussein в индустрията за баня. Днес той е корпоративен Директор “Глобални проекти” на ROCA Group и ръководи екипа за глобални обекти с две от най-престижните световни марки в областта на банята, Roca и Laufen. Работата му по международни проекти включва развиване и разширяване на взаимоотношенията с ключови групи хотелски оператори, инвеститори, предприемачи, архитекти, интериорни дизайнери и клиенти.

Бутик (от френският език-boutique) навлиза в европейския речник през 1860г. и дълго пребивава в общественото пространство със значението на малко магазинче. Но с времето смисълът и употребата на думата далеч надраства първоначалното значение, докато в един момент, оказва се, се загубват в широката си и експлоатация в различни сфери.

В последните години в интернет пространството определението на „бутиков“ се прикрепя към всякакви продукти и услуги и прилагателното е сред стоте най-търсени думи в Google.

Когато говорим за дизайн, често срещаме „бутикови мебели“, „бутиков интериор“, „бутикова сграда“… Все по-често отсядаме в „бутиков“ хотел и вечеряме в „бутиков“ ресторант… В България обичаме помпозността и използването на думи като „бутиков“ е неограничено и понякога неуместно. Много често се спекулира с нея, коментира Драгомир Денков.

Но не така е в Япония, разказва Виктория Малева, която работи там по няколко проекта. В Япония всичко е индивидуално, във всеки един проект влагаш сърце и душа. И това си взимат като философия тук, в България – „За нас всеки интериор е бутиков, защото е индивидуален“, казва тя.

И забелязвате ли – тук никъде не присъстват думите лукс, скъп, изискан…

Между бутиков и луксозен дизайн равенство няма. Дори напротив, смята Виктория Малева. Според нея враг номер едно на бутиковия дизайн е големият бюджет и готовите скъпи предложения на пазара.  За нея ограничението на бюджета е ключово за бутиковия интериор, защото те провокира да вложиш повече мисъл, индивидуален подход, да направиш нещо различно.

Но какво всъщност означава това прилагателно, добавено към едно пространство, когато говорим за дизайн?

Индивидуалност, собствен характер и присъствие, нещо твърде лично. Нещо, различно от масовото. Интериор, в който откриваме намесата на човешката ръка и занаятчийството, обобщават участниците в дискусията.

Но как се прави бутиков интериор в свят, в който занаятчийството умира? Как в България се създава бутик след дълги години на промишлено-планирана икономика?

Най-голямото предизвикателство пред нас, дизайнерите, е да преодолеем мързела си и възхищението си от нещо, което сме направили добре и сме склонни да повторим. Винаги трябва да продължаваме да търсим нещо ново, различно, да го направим по-добре – коментира Виктория Малева.

А различното – и като визия, и като усещане, е именно една от характеристиките на бутиковото пространство.

Много е важна идеята, с която нещо се прави, концепцията. Бутикът предполага различно място, в което човек като отиде, очаква нещо различно, добавя Светла Иванова, с което и обяснява концепцията на Бутиков хотел ,,Оборище 63“, който се помещава в стара аристократична къща в центъра на София.

В хотелиерството „бутик“ не е просто дума, която се прикрепя към името, а показва отношение към детайла – и в дизайна, и в услугите, които предлага на своите клиенти. И тази думи в името на хотела има двупосочна роля по отношение на клиентите – както хотелът да избира своите клиенти, така и клиентите да изберат своя хотел.

Бутиковият дизайн е дизайн, който хората търсят. Бутиковият интериор цели хората да се чувстват различно, специално, допълва Маги Темелкова. Тя е категорична, че това е нейният подход в работата, независимо дали проектира частни или обществени интериори, но отбелязва, че да постигнеш бутиковост в обществена сграда е по-лесно в сравнение с частното жилище, защото не търсиш индивидуалността на човека и дизайнерът има по-голяма свобода да създаде едно различно пространство, което ще носи и това усещане на посетителите му.

Но, предупреждава Драгомир Денков – към различното трябва да сме отговорни. А това изисква чувствителност и интелигентност.

За Виктория Малева второто най-лошо нещо, след големия бюджет, е един дизайнер или архитект да си каже „Ей сега ще направя нещо много интересно!“. Понякога нещо банално може да те привлече с уникални детайли и да те накара да преосмислиш всичко банално, казва тя и отново дава пример с проект от своята практика – един на пръв поглед скучен многоетажен паркинг.

Въпросът за различността бе разширен и от въпроса на Стоян Гочев за отношението на дизайнерите към еклектиката.

Еклектиката е начин на живот и често я виждаме в реновирани стари сгради, на които е сменено предназначението. Там тя носи белезите на миналото и историята. Но когато говорим за интериорни проекти, които смесват различни стилове, не винаги говорим за еклектика, а просто за съчетаване на различни стилове и то несполучливо.

За Виктория еклектиката е опасна. Тя е висш пилотаж. За да оперираш в света на еклектиката, трябва да си много осъзнат като дизайнер, коментира тя.

Със същата  предпазливост подхожда и Венета Бонева. Трудно е да се работи еклектика, ние се въздържаме, признава тя.

Венета отбелязва, че клиентите не познават този стил и  често бъркат еклектиката с многостилие.

Но именно еклектиката може да създаде бутиковст на интериора.

И да се върнем на основния въпрос: „Може ли да се създаде бутиков интериор с продукти индустриално производство?“, отговорите на който останаха в пространството между крайностите да и не.

Ако изходим от там, че бутиков е този интериор, който носи собствен характер, този, който няма, а и не трябва да се хареса на масата, не бихме се ангажирали с използването на само и единствено бутикови мебели в него.

Но ако отправната ни точка е бутиков интериор с продукти, които носят характер, занаятчийство, изкуство, то тогава напълно изключваме индустрията от него.

В същото врече обаче може да превърнем стари индустриални мебели и продукти в бутикови, които разказват история, носят различно усещане и с времето са се превърнали в антики.

Съчетаването на модерни продукти, масово производство, с такива, които са бутикови – специална или ръчна изработка, с идея и индивидуален подход, е подход в създаването на бутиков интериор.

Ако трябва да определи най-важни елемента, със специалното отношение към които би могло да се постигне бутиковст на интериора, за Драгомир Данев това са: масата и столовете (за хранене и за почивка).

Според Маги Темелкова, ако използваме нискобюджетни мебели, бихме могли да заложим на декоративни стени, картини, тапети, които да създадат бутикова атмосфера.

За Светла Иванова петте най-важни елемента, които правят едно пространство бутиково са: оригиналност, практичност, комфорт, удобство, разумна цена.

Така тя отново върна въпроса за бюджета и бутиковия интериор към събеседниците си дизайнери.

Давайки примери за своите най-добри бутикови интериори, Виктория Малева посочи, че най-бутиковият интериор на Дом Ателие е именно този с най-нисък бюджет. А именно апартамент на столичния бул. „Г. С. Раковски“, в който с Драгомир Денев запазват част от съществуващите елементи и именно това създава бутиковост.

Като най-добър пример от портфолиото на  House of fun е интериорът на бутиков Арт хотел Галерия 37 Пловдив, който се помещава в къща, паметник на културата. Екипът влага много творчество и реализира проекта благодарение на местни производители. А бутиковият хотел е отличен с награда в престижния конкурс „Сграда на годината“ и получава отличие от европейския архитектурен конкурс – BIG SEE в категорията TOURISM DESIGN AWARD 2020.

Отличеният като най-бутиков проект на ViaInterius бе къща край езеро, за интериора на която, разказа Венета Бонева, са използвани само естествени материали, а продуктите са изработени от местни майстори.

Благодарим на всички участници и гости, на модератора на дискусията, на нашия домакин и партньор!

Галерия от снимки от събитието може да разгледате ТУК.

Следете фейсбук страницата на АИДБ, за следващи събития и инициативи. Ако искате да участвате, ичате идея или желаете да подскрепите събитията на АИДБ, свържете се с нас.

Текст: Катина Стойчева

Снимки: Цецо Мирчев