“Имитацията е най-искреното ласкателство”
Думите са Махатма Ганди. Но дали същото това великодушие биха проявили дизайнерите, когато говорим за интериори?
За имитациите в най-широк смисъл разговаряхме с интериорния дизайнер Милена Палева, Ренета Стоянова /Rejin Design/, Веселин Петров /Веда Дизайн/, арх. Георги Николов /Design House/, Евгени Танов /Кala DesigN/ и Светла Андреева /Art Lab Ikigai/. Модератор на дискусията бе Калин Караиванов /Magic Outdoor/. А домакин на събитието бе Art Lab Ikigai.
Реплики на дизайнерски мебели и аксесоари за дома, имитации на повърхности, копия на световно известни брандове са част от заобикалящата ни среда. Имитациите в интериорния дизайн са огромна индустрия, от която едни се облагодетелстват, а други осъждат като груба кражба на идеите и талант и нарушаване на интелектуалната собственост. Но имитациите са и възможност да позволим на новите технологии и изкуството да влезнат в домовете и офисите ни.
За или против имитациите?
В обществения дебат от едната страна е аргументът, че имитациите правят дизайнерските продукти достъпни за всички и разпространяват добрия вкус. От другата е защитата на оригиналите с по-добро качество на материалите, прецизна изработка и авторски права.
Липсата на самочувствие и желанието за подражание са водещи в избора на реплики и копия на продукти за интериора. Но да притежаваш мебел, имитация на известен дизайнер на достъпна цена не е лукс, категорични са дизайнерите. А Милена Палева искрено възкликва: „Какъв лукс има в имитациите?!“
Да направят този компромис в свои проекти да дизайнерите е трудно. Мебелистите са по-отворени към този избор на клиентите. Но тук важният въпрос е дали клиентът прави съзнателен и информиран избор, тоест дали имитацията е предложение като бюджетен вариант, но клиентът е наясно, че става въпрос за имитация, или имитацията е скъпо продаден фалшификат, за което инвеститорът не е информиран или директно казано – излъган. На тази бележка от страна на Рени Стоянова Веселин Петров е категоричен – имитации да, но качествено изпълнени и на разумна цена.
От опита си на азиатския пазар Милена Палева сподели, че фокусът и търсенето на добри примери се измества от Европа и Америка към Азия, където се правят изключително много нови инвестиции и макар и известни именно с имитациите, азиатците се преориентират към създаването и използването на местни продукти.
Примерът отвори темата за българския пазар, дизайн и потребление и постави въпроса защо у нас не може да се случи така – вместо да изнасяме добра продукция и да внасяме и потребяваме чужда, да произвеждаме за собствения си пазар и потребление. Това би допринесло изключително за добрия вкус и за използването на оригинален дизайн, а не на имитации, в интериорите.
Както скъпата мебел не означава сто процента луксозен интериор, така и имитацията не е задължително да те отдалечава от лукса.
Доказателство за твърдението е намесата на занаятите и изкуството. В нашия случай – на присъствието на Евгени Танов и Светлана Андреева, които показаха добрата страна на имитациите, а именно чрез намесата им – да позлатят, да обновят или състарят, да постигнат с различни техники разнообразие от ефекти, повърхности, усещания.
Илюзиите дебнат отвсякъде. А едно от убежищата им е интериорният дизайн. Но тук илюзията е не просто измама на сетивата, а възможност за доставяне на различни усещания.
Имитиращите повърхности са тенденция в интериорния дизайн и най-често можем да ги разпознаем в PVC имитация на корпусна мебел, гранитогрес имитация на дърво и др.
Така, както модераторът на дискусията Калин Караиванов обобщава това, което правят Magic Outdoor и Magic indoor за своите клиенти и техните пространства, бихме могли да обобщим и дискусията: „…И всичко това – за да правят клиентите си щастливи и да им доказват всеки ден, че магията съществува, защото с продуктите, които създават за тях правят света им по-магичен, цветен и различен.“
