Ноемврийското издание на Клуб на дизайнера бе по повод Националната програма която предвижда създаването на 2240 училищни STEM центъра в страната, както и 3 регионални и един национален, които към момента съществуват, но се нуждаят от обновяване.
Целта на събитието бе да провокираме дизайнерите да бъдат проактивни и да участват пълноценно в този процес и програмен период, да дадем добри примери за това как дизайнери и архитекти могат да помогнат и минимизират визуалните и комуникационни недоразумения в училищната среда, да дадем също и недобрите примери от вече реализирани проекти, като превенция за повторни грешки и не на последно място да покажем как различните професионални общности могат да работят заедно за една обща цел.
По време на събитието арх. Делчо Делчев представим работата на Националния STEM център и програмата на МОН за създаване на STEM среда във всички училища.
Не случайно средата е третият учител. Когато другите двама изпитват затруднения, третият се справя безотказно. Самите учители споделят каква промяна се случва в учениците, когато влязат в STEM център, сподели арх. Делчев.
А най-голямото предизвикателство в програмата е да се свържат основните й елементи: образователна среда, учебно съдържание, обучение на учители, организация и управление на училищните процеси.
Делчо Делчев е архитект и заместник-директор на Национален STEM център – организация, създадена от Министерство на образованието и науката, да подпомага училищата в създаването на интегрирана STEM среда. Опитът и отношението си към образователната среда дължи на Smart Fab Lab – първата споделена работилница, намираща се в Университета по архитектура, строителство и геодезия, а голямата му мечта е във всяко училище да има пространства за творчество и майсторене. Политиката на МОН за създаване на STEM среда във всички училища в страната е именно такава възможност, която училищата могат да използват.
Своя опит в проектирането на STEM центрове споделиха арх. Моника Маринова /Think Forward/, Доминик Георгиева /Erato Design/ и арх. Николай Хаджимарински /Архико/.
В сферата на образованието Think Forward реализира проекти, различни по мащаб и тематика: „Out-of-School“ – първото училище на открито в България; „Demokratos“ – демократично пространство в рамките на традиционно училище; „5 Rooms“ – многофункционално пространство, което предлага решение на проблемите, свързани с детската свръхактивност; „New Infrastructures” – изграждане на пространствена, социална и ценностна инфраструктура в училищни коридори; „Sports Hall” – съвременна спортна среда, промотираща здравословни навици, „ArtScience Centre“ – приложен STEM център за наука и изкуство с фокус върху проекто базирано обучение; „STE(A)M“ – център за дигитални създатели, отражение на динамичното присъствие на технологиите в образователните процеси.
Проект: Think Forward
Арх. Моника Маринова представи различни проекти, различни пространства, по които са работили и от които са се учили като всички те предполагат различни подходи към образованието.
Доминик Георгиева и арх. Хаджимарински се включиха в дискусията с аудиторията с полезни съвети от своята практика, акцентирайки както върху детайли от тяхната работа по различни проекти, така и върху винаги повдиганата тема – бюджет и комуникацията с училищата.
Проект: Ерато
Доминик Георгиева акцентира на колаборацията, на симбиозата между отделните страни в процеса, колко е важно да е ясно кой какво прави и всеки детайл да се изпълни прецизно, а не едно нещо да е за сметка на друго. Време, пространство и средства никога не стигат. Затова е важно да се постигне хармония. И тъкмо тук дизайнерът или архитектът е много важен, той може да ориентира учителите и директорите без кое може и без кое не, както и в цените и да изразят тяхната идея по най-добрия начин.
Арх. Хаджимарински, чийто екип са едни от пионерите в реализирането на STEM с проекта в 93 СУ “Александър Теодоров-Балан” в София, обърна специално внимание на подбора на продукти спрямо изискванията и бюджета.
Проект: АРХИКО
Запознахме се и с гледната точка на инвеститорите, в случая ръководствата на училищата, които са водещи, тъй като те са тези, които кандидатстват по програмата и заданието идва от тях. А заданието се определя от различни компоненти – вида на училището, броя на учениците, изискванията на учителите по съответните предмети, за които е предназначен STEM центъра и т.н.
Росица Николаева, заместник-директор на ПТГ “Д-р Никола Василиади“, гр. Габрово, сподели, че процесът е дълъг, но когато има ясна визия, целта е постижима. Относно колаборацията при проектирането, тя сподели, че с арх. Ростислав Радев и интериорният дизайнер Валерия Радева, които са работили по проекта, са имали добър диалог.
Ръководството на гимназията си е поставило амбициозната задача постигането на позитивна образователна среда чрез успешното реализиране на дейности по НП “Изграждане на училищна STEM среда” и реализира иновативен учебен център „МЕХАНО“. Новоизграденият STEM центърът е съвкупност от четири учебни пространства с общ фокус върху интегрирането на учебно съдържание и учебни преживявания в сферата на технологиите, инженерното и природоматематическото мислене. Основната цел е изграждане на модерна и адекватна образователна среда с вдъхновяващ дизайн, за което училището се доверява на местни архитекти и фирми: https://drive.google.com/file/d/1tmrfxfrUY8_wUb-_XPrJTrLfodj4pWHB/view?ts=6368b315
В онлайн включване от Велико Търново Владимир Николов, директор на училище „Бачо Киро“ и Никифор Тодоров – зам.-директор и ръководител на училищния STEM център, споделиха своя опит в процеса по създаване на иновативните пространства и използването им от ученици и учители.
На един изключително пренебрегват аспект – акустиката в българските училища -обърна внимание инж. Ивайло Христев, магистър по Инженерна акустика, член е на AES – международна Асоциация на аудио инженерите, Секция Акустика към Федерация на научно техническите съюзи.
Пилотната програма показва, че в изключително добри като дизайн STEM центрове акустиката е на най-лошо ниво. И дизайнери, и учители, и директори подценяват акустиката, а тя е ключът към решаване на много проблеми – липсата на концентрация при децата, честата умора и т.н.
До какви проблеми води лошата акустична среда инж. Христев разказа така:
„В училищната среда функцията трябва да води хората. Там основната функция е един или няколко човека да говорят и да могат децата да ги разбират. Точка. Едно малко дете борави с 40 – 50 процента от речника на възрастните, тоест по дефиниция, като отиде в класната стая, не разбира половината неща, които възрастните му говорят. Ако средата е акустично много лоша, опираме до един термин, който ние, акустиците, наричаме речева разбираемост. А когато децата не разбират, те се разсейват и много бързо губят интерес и започват да шумят. Общото ниво на шум се вдига много бързо, когато акустиката не е подходяща. Което означава, че и останалата част от класа губят интерес и започват да шумят, учителката се ядосва, вдига пулса, вдига кръвното 8това е научно установен процес/ и започва да вика.“
Инж. Христев посочи, че решаването на проблема може да бъде изключително просто и бюджетно – звукопоглъщащ таван и пана по стените. И решаваме 99 процента от проблемите на това помещение.
Събитието предизвика интерес и широка дискусия. Гости на Клуб на дизайнера бяха както дизайнери и архитекти, така и учители и хора с отношение към образованието в България. Модератор бе Паулина Чотрова, създател на социални промени, изследовател на дълбоки технологии и роботика, чийто фокус е да позволи приемането на утрешните технологии днес и да осигури основа за иновации и развитие в региона и извън него. Тя работи в посока създаването на технологично изражение на STE(A)M индустрията, което да позволи лесно и адаптирано изучаване, участие и разпространение.
Запис от събитието може да видите ТУК.