Средата е важен елемент от модерното образование. В съвременния свят с бързоразвиващи се технологии и промяна в светогледа на децата, предизвикателствата пред формалната образователна среда стават все по-големи. Все по-важен е въпросът как се организира пространството, съобразно заниманията на децата и методиката на обучение, как се създава „жив“ интериор и как интериорът допринася за образователната среда и учебния процес.
Как се случва колаборацията между отделните екипи професионалисти в създаването на иновативна образователна среда?
Какви са особеностите и изискванията при създаването на иновативна образователна среда – формална и неформална и как се измерва успехът на подобни проекти?
Тези и други въпроси поставихме в септемврийското издание на Клуб на дизайнера с тема „Мястото на дизайнера в създаването на иновативна образователна среда“.
Събитието на АИДБ се проведе в специално изграден STEM шоурум Office1 и онлайн. Компанията, позната като лидер на българския пазар в сферата на офис продуктите, в последните години се фокусира и върху работата с училища и детски градини като техен партньор по проекти за изграждане на иновативна и високотехнологична образователна среда. За да предостави пълен набор от решения за тези институции, веригата всяка година издава специализиран каталог „Модерното училище“ с продукти по последни тенденции в обзавеждането и технологичното оборудване.
В дискусията участваха: арх. Мирослав Кръстев /Одая Архитекти/, арх. Магдалина Ръжева /АРХ ПОЙНТ/, интериорният дизайнер Александра Димитрова /Музейко/, Радиана Стефанова, директор на СУ „Екзарх Антим I“, град Казанлък, д-р Валентина Иванова – съосновател на Академия „Никола Тесла“, Любов Миронова – педагог, автор и визионер и Цветелина Садъкова, продуктов мениджър Интериорни решения в Office 1. Разговора с тях води Стойчо Соколов, преподавател по Интериорен дизайн в ПГД „Елисавета Вазова“, гр. София.
Образователната среда на първо място трябва да е съобразена с възрастта на децата, за която е предназначена. Характеристиките на пространството са различни за различните групи, защото те имат различни нужди: от 0 до 7 години, от 8 до 14 години и от 15 до 21 години. Характерно за първата група е, че децата в тази възраст обичат красивото, за тях красивото е добро. За втората възрастова група е характерно изяществото, а за третата – практичното и полезното в интериора.
Това, което ги обединява е премереност в цветовете, щадяща очите красота и много доброта, коментира Любов Миронова, магистър по предучилищна и начална педагогика, специалист по Сугестопедия, Валдорфска педагогика и Монтесори педагогика. Любов Миронова е сред визионерите за промяна на образователната система в България. Обучила е хиляди учители, родители и деца през годините. Създател и водещ е на Училище за съзнателни родители.
Стремим се да отговаряме на тези изисквания. Целта ни не е да е шарено, а да е функционално. За мен е важно тази среда да бъде изпълнена със съдържание, каза в отговор Радиана Стефанова, директор на СУ „Екзарх Антим I“, град Казанлък, по повод реализирания съвсем наскоро трансформиращ интериорен проект, след който училището е изключително вдъхновяващо и модерно.
Средата е омоним. Когато говорим за среда, не говорим само за „обшивката“. Средата я създават хората, коментира арх. Мирослав Кръстев, съосновател на проектантско бюро ОДАЯ Архитекти. Архитектурното студио работи по различни проекти както в областта на жилищните сгради и интериорни проекти, така и образователни пространства.
Средата за общуване е най-важна. Затова трябва да се започне от това да разберем откъде идват проблемите в общуването и да помислим какво можем да направим чрез архитектурата и дизайна, за да ги предотвратим. И ключовата дума в този процес е интердисциплинарност. Когато „дълбаем“ заедно, постигаме по-голяма ефективност.
Така арх. Кръстев отвори и темата за колаборацията между отделните страни в процеса по създаване на иновативна образователна среда.
От кой тръгва инициативата за промяна на средата – от училищата, респективно държавата, или от архитекти и интериорни дизайнери, как се случва комуникацията и кои са добрите примери?
Учителите трябва да бъдат активната страна в този процес, посъветва своите колеги Радиана Стефанова. По думите й в процеса по трансформация в ръководеното от нея училище преподавателите пълноценно са се включили, защото вярват, че качественото образование е един процес да бъде изучаван от различни гледни точки.
Изискванията за физическата среда се определят от нейните ползватели – ученици и педагози, от нуждите, за които се създава и с перспектива за нейното ползване, категорични са всички участници.
Добрата среда изисква изграждане на връзки между учители, деца, архитекти и дизайнери още преди физическите аспекти на интериора. Тук говорим за съвместен дизайн, работа на дизайнери и недизайнери, отбеляза арх. Магдалина Ръжева, основател на архитектурно студио „Арх Пойнт” и съосновател на „Детска архитектурна работилница“. За нея взимането под внимание на мнението на децата е от изключителна важност не само за проектирането на интериора, но и защото гарантира отношение на децата към средата.
ППроект: арх. Магдалина Ръжева, Арх Пойнт
В извънучилищните пространства нещата стоят по различен начин. Когато средата е неформална е по-лесно за професионалистите и по-интересно за децата.
Децата не обичат училището, но в школата е различно, казва д-р Валентина Иванова, съосновател на Академия „Никола Тесла”. Сградата, където се помещава, макар и на повече от сто години е с красив и функционален интериор и там се обучават деца от предучилищна възраст до XII клас в разнообразни технологични курсове. „Средата, интериорът е нашата сцена, нашето място за общуване“, казва д-р Иванова. Тя е убедена, че с желание и разбиране всяко пространство може да бъде създадено така че да стимулира качествено образование.
Ние сме облагодетелствани, защото нормативните изисквания не са толкова строги, признава Александра Димитрова, част от дизайнерския и образователния екип на Детски научен център Музейко. Като интериорен дизайнер тя е убедена, че винаги трябва да се търси обратна връзка от истинските ползватели, за които дизайнери и архитекти работят, а като човек, който ежедневно работи с деца в Музейко е категорична, че образованието и културата трябва да вървят ръка за ръка.
Д-р Иванова направи сравнение между това, което прави Музейко – да поднася науката по един интересен и забавен начин, създавайки среда, която провокира любопитството и желанието за нови знания, със СТЕМ центровете в училищата. Според нея тези иновативни образователни пространства по някакъв начин са завръщане на лабораториите, към това децата да видят и да пипнат, да опитат да направят нещо сами. СТЕМ пространството е съвременното изследователско пространство, където децата правят причинно-следствени връзки и опознават света, допълни тя.
Как се измерва успехът на тези пространства?
Само с едно – удовлетвореността на неговите ползватели, категорична е Цветелина Садъкова. Като продуктов мениджър Интериорни решения в Office 1 Цветелина Садъкова работи с екип от архитекти, дизайнери и проектанти, които задават тенденции и дават решения в областта на интериорния дизайн. Плод на тази екипна работа са реализирани проекти в редица детски градини, училища и образователни центрове.
Изискванията на средата се определят от учениците. Освен с предназначението на СТЕМ центъра, ние се съобразяваме и с възрастта на децата, които ще го ползват, стараем се да приспособим средата към техните нужди, каза още тя. Повече за прооектите, реализирани от Office1 може да видите тук.
СУ „Христо Ботев“, гр.Карнобат
А какво е това, което дизайнерите могат да направят за образователната среда, за да бъде и здравословна?
Цветовете да бъдат щадящи зрението, съветва Любов Миронова. Забравете за червеното, виолетовото, сивото и черното, съобразете цветовете с възрастта; осигурете на децата и педагозите свеж въздух и повече дневна светлина.
И добра акустична среда, допълва Ивайло Иванов от фирма Екофон. Като мениджър продажби за България той представи иновативни акустични решения за здравословна среда в детски градини и училища, като представи най-новите продукти и вече реализирани проекти на Екофон, които съчетават иновативните технологии и дизайн в едно с шведското качество и традиции: продуктът Master Eg – носител на немската награда за дизайн за 2022г., акустичните мазилки Фейд и други продукти с широко приложение в различни затворени обществени пространства.
Според проучванията, които той представи, средното ниво на шум в повечето класни стаи е по-високо от това на една детска площадка. А в шумна среда, където учениците не могат добре да чуват своите учители, се забелязват намалени краткосрочна и дългосрочна памет, фокус и способност за възприемане на нов материал. Това води до високи нива на стрес и последващи ниски резултати.
Повече от 80% от учителите са подложени на стрес, показват данните от проучване, проведено в Обединеното Кралство.
Подходящата акустика може да намали нивото на шума с до 50%, категоричен е Ивайло Иванов.
Каква е визията за образователната среда сега и в бъдеще?
Визията иска чуваемост. Визиите са до там, докъдето някоя наредба не бъде нарушена, коментира Любов Миронова.
В България образователната система беше с индустриален модел, сега, в информационната среда на живот, училището стана като офис, коментира тя. А за да създадем адекватна образователна среда, трябва първо да се проведе диалогът какви личности възпитаваме, какви хора изграждаме. . Тя бе категорична, че промяна на образователната система е много необходима и неотложна.
И на финала да обобщим…
Средата трябва да е жива, за да подпомага и насърчава обучението. А обучението е процес, коментира д-р Валентина Иванова.
Средата също е процес, репликира арх. Мирослав Кръстев. Той вярва, че каквито и интериори да създават професионалистите, винаги трябва да оставят проектите си леко незавършени, за да могат ползвателите им да ги досъздадат.
Когато създаваме пространство, трябва да имаме визия за бъдещето, средата да бъде адаптивна към промените през годините, коментира арх. Магдалина Ръжева.
Когато създаваме интериори, винаги да търсим обратна връзка от хората, които ги ползват, съветва Александра Димитрова.
Цветелина Садъкова отбеляза и ролята на бизнеса, който също е страна в образователния процес.
Обнадеждена съм, че заедно можем да направим образованието по-добро, завърши Радиана Стефанова.
Текст: Катина Стойчева