Recycle, reuse, recover, repurpose или remake… Или накратко – Редизайн.
Това бе темата на августовския Клуб на дизайнера с участието на интериорни и продуктови дизайнери, архитекти, декоратори, мебелисти, основатели на стартъпи, търговци… Един разговор от матраци и дивани до сгради като старо килийно училище и архитектурно дисонантно наследство.
В рамките на събитието бе представен и иновативният за България проект за повторна употреба и рециклиране на матраци Рематрак. Целта на демонстрационния проект е именно създаване на център за подготовка за повторна употреба или рециклиране на матраци и генериране на вторичен продукт. Площадката се намира в с. Петърч, община Костинброд, а обхватът на проекта е Югозападна България – регион, наситен с туристически центрове и обекти за настаняване, генериращи сериозно количество матраци като отпадък.
Освен че дейността, извършваща се на площадката, ще допринесе за опазването на околната среда, тя косвено ще подпомогне общините, като ще намали нуждата от изграждане на все повече сметища, формирани от огромни отпадъци.
Как реагират на провокациите на екологичната и икономическата криза и какви са техните провокации към нас във времето на многото Rе-та разказаха през своите проекти интериорните дизайнери Татяна Станчева /TANNE design studio/ и Михаела Стайкова /KAELA Architecture & Design/, продуктовият дизайнер Петър Захаринов, „спасителките на мебели“ Димана Бикова и Ева Стойчева /ДиванЕ/, декораторът Светлана Андреева /Art Lab Ikigai/, маркетинг мениджърът на ИКЕА Йоана Цонева, съоснователят на Wasteful Алекс Първанов и арх. Любомира Момчева-Петрова от екип на фондация „Проект Бузлуджа“.
Модератор на дискусията бе Магдалена Малеева, добре позната като тенисистка, достигнала четвърто място в световната ранглиста, но бизнес дама и човек с отношение към устойчивия начин на живот; основател на инициативата за обучения, разговори и дебати за устойчиво бъдеще Горичка.
Събитието се проведе на 23 август 2022 в MISSIA23.
Маги Малеева започна дискусията с препратка към книгата на Майкъл Браунгарт и Уилям Макдона. „Cradle to Cradle: Remaking the Way We Make Things: („От люлка до люлка. Да преосмислим начина, по който произвеждаме“), като чрез модела С2С зададе холистична, икономическа, промишлена и социална рамка на дискусията за редизайн на продукти и сгради.
“Cradle to Cradle” е и международна система за сертифициране (Cradle to Cradle Certified Product Standard). За да получат сертификат, продуктите се оценяват за екологични и социални резултати в пет категории за устойчивост: здравина на материалите, повторна употреба на материалите, възобновяема енергия и управление на въглерода, управление на водите, социална справедливост. Стандартът насърчава непрекъснатото усъвършенстване с течение на времето, като връчва сертификат въз основа на възходящи нива на постижения и изисква подновяване на сертификацията на всеки две години.
С С2С сертификат е материалът, който Петър Захаринов и неговата партньорка Радина Попова избират за създаването на техния продукт DiFOLD Origami Bottle – висок клас термопластичен кополиестер.
Бутилката се състои само от два материала, които лесно могат да бъдат разделени един от друг за по-лесно рециклиране след края на живота й, обясни Петър Захаринов.
Засега производството на сгъваемите бутилки е базирано в Китай, а финансирането е с Kickstarter. Продуктът, който се превръща в нов модел на ежедневие, е отличен с German Sustainability Award Design 2022.
„Нашата голяма цел е да влезем в концепцията продукти за многократна употреба“, казва Петър Захаринов.
Петър Захаринов е архитект със страст към намирането на геометрични и механични принципи, неоткрити или неупотребявани досега. Работи върху разработката и имплементацията на самоносещи се конструкции и сгъваеми модулни конструкции през проекти като PRAKTRIK и WallStack, а в последно време се занимава в сферата на еластични оригами и сгъваеми флексигами цилиндрични форми.
Иновации и устойчивост са акценти и в проекта Wasteful, чийто съосновател Александър Първанов представи пред аудиторията.
Wasteful разработва материали за интериора и архитектурата направени от рециклиран отпадък. Компанията е спечелила вече 6 награди от различни програми на българско и европейско ниво и е в процес на събиране на капитал за започване на пилотно производство на първия продукт от портфолиото си – паве, направено от нерециклируема пластмаса и индустриален отпадък, което е напълно конкурентно. Основните предимства на този продукт са, че е два пъти по-лек от бетонното паве, по-здрав е и устойчив на UV лъчения и не отделя микропластмаса. С него съоснователите на Wasteful Александър Първанов и Иван Боров и техния екип отново застъпват Cradle to Cradle концепцията за кръгова икономика – от едно нещо да се направи друго със същото или с по-добро качество.
Едновременно с разработването на своята технология Wasteful създава партньорства с други европейски производители на материали и продукти направени от отпадък с цел влагането им в интериорни и архитектурни проекти и по този начин промотиране и развитие на сектора.
Докато Петър Захаринов и Александър Първанов са се фокусирали изцяло към иновативния устойчив дизайн, то Димана Бикова и Ева Стойчева от ДиванЕ са обединили усилията си в „спасяването“ на стари мебели. Целта им е не да реставрират мебелите във вида, в който са били, а да ги надградят, за да живеят адекватно в съвремието; така нареченият „up-cycle“. Вдъхват живот на старите мебели в нов стил и с авторски дизайн. Не работят по поръчка на клиенти, а предлагат изцяло обновените мебели с напълно оригинално ново лице.
Нов живот на старите мебели дава и Светлана Андреева – интериорен дизайнер и декоратор, собственик на Art Lab IKIGAI. Тя вдъхновено реновира и декорира различни предмети и мебели чрез различни техники и провежда авторски обучаващи курсове по декор на мебели и стени, което дава възможност на всеки човек да разгърне творческите си способности и да допринесе сам както за удължаването на живота на мебели и предмети от интериора, така и да внесе собствен почерк в цялостния интериор.
Като пловдивски архитект Димана Бикова от ДиванЕ участва и в проекта за спасяването на кино „Космос“, което в годините се превръща във важно културно средище за града. През 1999, когато окончателно прекратява всякакви прожекции, киносалонът, подобно на много други в страната, се затваря, по-късно се приспособява за новото предназначение, сменен му е статутът, което позволява различни намеси. Това предизвиква масови протестни кампании за запазването на сградата и така се ражда инициативният комитет “Да спасим кино Космос” за възстановяването на пловдивското кино.
Друга група архитекти се обединяват около спасяването на един друг обект с национално значение и превръщането му в културно средище – паметника Бузлуджа.
Любомира Момчева-Петрова, която е част от интердисциплинарния екип на фондация „Проект Бузлуджа”, ръководен от арх. Дора Иванова, се включи в дискусията веднага след провеждането на благотворителния фестивал OPEN BUZLUDZHA FEST, на който бяха представени 3D мапинг прожекции – различно, провокативно, вълнуващо е светлинното изкуство, което даде нов поглед за Бузлуджа.
Атрактивният исторически монумент е ярък пример за “дисонантно наследство” – неразбрано културно-историческо наследство, посочи арх. Момчева-Петрова Фондацията реализира успешно проекта “План за опазване и управление” на паметника Бузлуджа и провеждането на “Спешни мерки за стабилизирането на мозайките” в монумента от 2019г., като през миналиия и този август е съорганизатор на OPEN BUZLUDZHA FEST на поляната до х. Бузлуджа и инициатор на кампанията „Ти си ключът! Отвори Бузлуджа!”, която цели да обезопаси и отвори сградата за посетители.
Любомира е завършила „История и теория на архитектурата” в УАСГ. Разработва дипломната си работа в Университета в Алкала де Енарес, Мадрид, след което практикува в Ротердам. През последните 7 години работи в Софийското студио E house architects, с фокус върху проектиране и опазване на архитектурното наследство.
По отношение и на „Проект Бузлуджа“ тя е категорична, че на първо място имаме нужда от редизайн на отношението на хората към сградата и на второ – редизайн на отношението на институциите към проекта, което започва да се случва, имайки предвид, че проектът за първи път получава финансиране от Министерството на културата.
И чак след това следва редизайн на функцията.
Проектът цели превръщането на паметника Бузлуджа в културен център, чийто функции ще могат да се сменят съобразно нуждите на обществото.
Да се реновира, като максимално да се запази съществуващото е фокус и в съвместната работата на Татяна Станчева /TANNE design studio/ и Михаела Стайкова /KAELA Architecture & Design/ по проекта за редизайн на сграда от 30-те години на миналия век.
По пътя към една своя мечта Таня Станчева купува старата изоставена сграда край Тетевен, която е създадена като килийно училище, в последствие е детски лагер, а по-късно изоставена и полуразрушена. Вдъхновението и професионализмът ще я превърнат във вила за гости с ресторант, малък SPA център и зала за различни видове събития, като ще запазят духа на мястото и на времето и в същото време ще отговорят на необходимостите на съвременния човек, разказаха Таня и Михаела. Концепцията на проекта е фасадата да бъде облечена с каменна облицовка в духа на Тетeвенския манастир, а отвътре да бъде запазен микроклимата и с минимални намеси във финишните материали- подовете да са мозайка, където е възможно да се запази, стените варова мазилка, мебелите ненатрапчиви от естествени материали.
Сградата сама по себе си не е културно-историческо наследство, но е част от ансамбъл на културно-историческо наследство с Тетевенския манастир, което създава допълнителни предизвикателства за осъществяването на проекта.
Проектът е пример за това как може да не се погубва това, което е останало, макар и занемарено, а да се подобрява и да му бъде вдъхнат нов живот.
След като се запознахме с индивидуалните проекти, логично дойде и въпросът какво правят големите корпорации?
Пример за устойчиви практики даде Йоана Цонева, маркетинг мениджър на ИКЕА България, която освен че има 20 години опит в сферата на маркетинговите стратегически комуникации за продукти и услуги, развитието на бранд идентичност и работата с клиенти, е и страстен привърженик на устойчивия начин на живот и грижата за околната среда.
Какво прави компанията?
Предлага устойчиви продукти. Амбицията й е до 2030 г. всички материали в продуктите на ИКЕА да бъдат възобновяеми или рециклирани. Транспортира продуктите си в плоски опаковки, което води до превоза на повече продукти и по-малко пътувания, което пък от своя страна означава по-малък разход на гориво и по-малко емисии. Избягването на разхищения и ефективното използване на ресурсите са част от начина на работа на ИКЕА.
През 2019 г. екипът на ИКЕА, съвместно с българска платформа за ъпсайклинг – reUse и Cleantech Bulgaria, реализира пилотен проект, насочен към удължаване жизнения цикъл на използвани мебели – маси, бюра и етажерки. Инициативата бе осъществена под надслов „Нов живот за стари мебели“, а основната й цел бе ограничаване количеството изхвърлени отпадъци чрез модела на кръгова икономика. В тази връзка потребителите бяха предизвикани да върнат своите мебели, за да бъдат обновени и повторно използвани. Творбите от инициативата бяха представени на специална изложба, организирана съвместно от ИКЕА България и нейните партньори.
ИКЕА осъществява и кампания, посветена на устойчивия начин на живот, под надслов „ЕКО СЪВЕТ за по-добър живот“.
Галерия със снимки от събитието вижте ТУК.
Текст: Катина Стойчева
Снимки от събитието: Галина Бонева
Снимки на прооекти: Архив на участниците