Мебелната индустрия се развива с изключително бързи темпове. Все по-големи инвестиции се правят и все повече пазари се обхващат. Но това се случва не без трудности.
Такова е мнението на представители на бизнеса и на университетите, представители на които участваха в дискусия на тема „Мебелна индустрия – прогнози 2022“, организирана съвместно от Съвета на браншовите организации при БТПП и Асоциация на интериорните дизайнери в България. Събитието, се проведе на 1 февруари в Българската търговско-промишлена палата и е част от формата „Бизнес вечери в Палатата“, който се провежда всеки първи вторник от месеца с цел създаване на нови бизнес контакти, като от тази година са фокусирани към различни браншове.
В дискусията „Мебелна индустрия – прогнози 2022“ участваха: проф. Живко Гочев – декан на Факултет по Горска промишленост на Лесотехническия университет; доц. Банко Банков – интериорен и продуктов дизайнер, преподавател в Нов Български университет и съосновател и член на УС на АИДБ; Росица Димитрова – представител на Белкаро България ЕООД, Станимир Кнежански – представител на Кастамону България и други представители на бизнеса, гости на събитието. Разговора води Гена Събева – зам.-председател на Съвета браншовите организации при БТПП и председател на Асоциация на интериорните дизайнери в България /АИДБ/.
Мебелният бранш не е привилегирован, смятат представителите му. Няма лоби, което да го представлява и защитава, среща трудности с доставките на суровини и има сериозен недостиг на кадри, а част от фирмите все още са в сивия сектор. България не е голям пазар, повечето от фирмите работят за масовия пазар, тоест за нископлатежоспособни клиенти и приоритет става износът на продукция.
Но… Производството в България е на доста прилично ниво в сравнение с нашите съседки и компаниите държат ръст.
Спорен бе въпросът за връзката образование – бизнес.
От страна на бизнеса отчитат липса на диалог между университетите и фирмите и недостиг на квалифицирани кадри. От страна на университетите мнението бе различно.
Според доц. Банков, Нов български университет няма сериозни отношение към стажовете – стаж на хартия не върши работа, каза той. Липсва връзката дизайнер – производител – потребител, затова дизайнерите излизат с недостатъчна подготовка, а от друга страна фирмите нямат желание да работят със студенти, предпочитат хора със сериозни познания и умения, за да имат диалог с тях.
Добрата страна на отношенията бизнес – образование показа проф. Гочев с примери от практиката на Лесотехническия университет. По думите му, практическото обучение на студентите започва от 1 курс. Във висшето училище има създаден учебно-производствен център; такива са създадени и към компании; организират се срещи с бизнеса, отворени за всеки, който има интерес; договорени са платени стажове и има чакащи в списъка фирми, които са изявили желание да приемат студенти, а една от специалностите е защитена и се финансира изцяло от бизнеса.
Нещата ще се случват макар и по трудния начин, категоричен е проф. Гочев. Той предложи диалог с фирмите и покани лично представителите на Белкаро в ЛТУ на среща, за да намерят най-добрата възможност и за бизнеса, и за студентите.
Проф. Гочев обаче предупреди за опасност от сливане на университети, което би било пагубно за Лесотехническия университет.
Въпросът може ли липсата на работна ръка да се реши с партньорства и съдружия на отделни фирми, аутсорсинг, коопериране и др. остана без единодушен отговор и отворен за дискусия.
Какво иска мебелният бранш и какво още може да се направи?
Политическо лоби.
Спиране или ограничаване на износа на дървесина.
Повишаване качеството на образование в сектора и връщане на професионалните училища и техникуми.
Постоянен диалог образование – бизнес.
Креативност, добри идеи и нови пазари – както на продукти и услуги, така и на интелектуален труд.
А добрият пример за това бяха масите-столове в залата, чийто дизайн е на дизайнера Илиан Милинов, възпитаника на ЛТУ, носител на престижните награди “Стол на годината 2002” и “Топ 10” от международното изложение за столове PROMOSEDIA в Удине. Илиан спечели журито и посетителите с простотата и елегантността на трансформиращия се в маса стол “Seat table”- ST.
