„Да владее светлината“ за него е талант, отдаденост и сериозна работа. За дизайнерите, с които работи – удоволствие… и добър резултат.[1]
Природа, колоездене и плаване с яхта са другите му големи удоволствия и вдъхновения.
Представяме ви Александър Новоселски – един от водещите фотографи в сферата на интериорната фотография България, с чието име тя най-често се свързва в последните години, основно заради разпознаваемия стил и перфекционизма в работата му. Има публикации в редица български и европейски издания, като Наш дом, Идеален дом, Bravacasa, Wallpaper и др. През 2014 година получава “Награда за принос към “Наш дом” от едноименното списание, а по-късно е номиниран за интериорен фотограф на годината от Stocksy United.
Обича планината и спорта. Така логично открива хобито си – планинското колоездене. Практикува различни дисциплини, но най-вече ендуро, съчетващо издържливост при изкачването и бързи рефлекси, техника и психика при спускането. Друго любимо занимание, за което мечтае да намира повече време, е ветроходството – Алекс Новоселски е лицензиран капитан до 40 БРТ.
„Ако намеря достатъчно време, бих се занимавал и с музикален инструмент (барабани най-вероятно) и с рисуване – нали фотографите са нереализирани художници.“ – казва за себе си Алекс Новоселски.
Интервюто с майстора на интериорната фотография води Вера Илиева – журналист и концептуален дизайнер, един от учредителите на АИДБ.
Светлината има водеща роля и във фотографията, и в интериорния дизайн. Анализът на светлината – естествена и изкуствена – е в началото на всеки интериорен проект, както и на всяка снимка. Къде все пак е разликата?
Светлината е любимата ми тема, когато става въпрос за фотография, тъй като тя има наистина много важна роля; в интериорната фотография в частност – основна, бих казал.
Една фотография като цяло им различни компоненти, но най-важното е в една снимка, в една фотографя да има живот, да има душа, да създава чувства, да провокира емоции, да има послание, да носи нещо, което зрителят да идентифицира със себе си. Това е работата на добрата фотография – било то комерсиална, артестична, документална…
Светлината е основното нещо, което създава тази емоция, това усещане, атмосфера, които търсим в една фотографя.
Можем да имаме добра фотография и без тя да има перфектна светлина или перфектен фокус, или дори композиция. Били сме свидетели на много такива снимки дори на някои от класиците фотографи. Аз винаги се сещам за Хелмут Нютън, който има страхотни фотографии и половината дори не са на фокус, но това не им пречи те да работят, те са пълни с живот.
Но Хелмут Нютън снима предимно голи женски тела.
Да. Но който и да хнавем – Хелмут Нютън, Ричард Аведон…
Това, което е важно да кажа, когато говорим за изкуствена и естествена светлина, е, че аз никога не слагам ясна граница между двете. Светлината си е есветлина и ние като фотографи нашата работа и нашата цел е да търсим и да намираме това вдъхновение и този живот в светлината.
Аз ще се върна малко по-назад, как започнах да се занимавам с фотография и какво ме провокира.
Много обичам да ходя на планина и всъщност ме провокираха тези гледки и пейзажи, които се разкриваха пред мен. И като всеки друг, взех фотоапарат и започнах да снимам пътуванията, които имахме. Но бързо установих, че като отидеш на определени места, виждаш определени пейзажни сцени, които си виждал и на снимки. Виждаш ги на живо, отразяваш ги. Аз, като във всяко хоби, бързо се запалвам. И тогава разбрах, че има разлика между това, което аз съм заснел и това, което на някоя друга снимка съм видял. Започнах да се замислям защо я има тази разлика и установих, че тази разлика идва точно от светлината.
Можем да разделим пейзажистите, хората, които снимат пейзажи, на туристи фотографи и на фотографи туристи. Тоест едните, които снимат между другото, когато са на планина, и другите, които отиват с много ясна цел и много ясна идея какво искат да направят – да заснемат едно определено място, един определен връх и да изкарат една добра фотография.
Каква е разликата? Първите отиват, когато решат. Могат да отидат в 12 на обяд, когато нямаме добра светлина, а другите специално планират, анализират и отиват в правилния момент, за да заснемат възможно най-добрата светлина.
До голяма степен това ми харесва и го прилагам и в пейзажа, и в интериора. Винаги, когато снимаме интериор, първото нещо, което правим, е да направим оглед на мястото, тъй като е много важно да преценим много неща, но най-важното – кога ще има благоприятна естествена светлина, защото, ако можем да се възползваме от тази светлина, би било чудесно. И всъщност показваме интериора в най-добрата му визия.
Но каква е ролята на изкуствената светлина? Изкуствената светлина идва тогава, когато не можем да се справим с естествената, тъй като много често нямаме най-перфектните условия.
Sea Sense, Еял Тахор
В хотела на Еял Тахор Sea Sense прекарахме няколко дена. Той имаше много ясна идея в главата си, искаше да постигне едно определено усещане. Което на мен винаги много ми харесва – когато видя това в клиента. Това показва неговото отношение и аз много обичам да работя с такива хора, защото ние имаме много отношение към работата си.
Тогава се възползвахме много от естествената светлина, тъй като точно това усещане, което той искаше да пресъздадем, идваше от мястото, от светилната, от това как тя кореспондира с дизайна.
Но има случаи, в които планрали сме, отиваме по изгрев, застанали сме там, където сме планирали да снимаме и всъщност има облак, който ни проваля всички планове. Случвало се е да завали дъжд и всякакви метеорологични несгоди. И тогава идва ролята на изкуственото осветление. Всъщност изкуственото осветление ни дава една сигурност, че ние като професионалисти в края на деня ще сме си свършили работата и то без да правим компромиси. Няма да ни се наложи да идваме пак, тъй като понякога това е невъзможно. Идеалният вариант би бил да си гоним естествената светлина, докато тя се случи.
Защо не правим ясна граница между изкуствена и естествена светлина? Зщото свойствата са едни и същи в голяма степен.
Ти до голяма степен отговори на следващя ми въпрос: Какво запечатва кадъра – визия или чувство?
Нещо, без което не можем, със сигурност е чувството. То винаги трябва да присъства.
Кога е важна визията? Визията е важна при една рекламна и комерсиална фотография, каквато в частност е и интерорната. В една документална фотография можем да направим компромис – там визията не се търси, дори една неприятна визия може да провокира. Докато нещото, без което не можем е чувството. При интериорната фотография се стремим да има и двете. Защото една фотографя без чувство е просто снимка, случайна снимка. Фотография е, когато тя носи послания, емоция.
Специално в рекламата имаме нужда от тази визия и ние концентрираме много усилия в тази посока.
Рекламната фотография, интериорната фотография е екипна работа. Затова аз много често казвам „ние“ не случайно, защото не съм сам на терен, имам екип, с който работя – имаме осветители, имаме декоратори, които ни помагат и ние заедно, с архитектите и интериорните дизайнери, с които работим, заедно стигаме до резултата, който се вижда накрая. Кооперативна работа е и всеки спомага за тази визия – дали ще бъде с аксесоар, дали ще бъде със светлина, дали ще бъде с идея за композиция…. Всички компоненти, които можем да имаме в една интериорна фотография.
С Еял много коментирахме в началото. Той ми сподели, че се е опитвал да снима с други колеги, той самият е снимал хотела, търсил е много конкретно усещане, конкретна емоция, която създава, която той е имал вероятно още преди да завърши проекта. Имало е нещо, което го е водило. И си говорихме, че когато застанеш там, на ръба на басейна на хотела, има едно усещане за безкайронст, за шир, която виждаме тук. Имаме тези сини тонове, които преливат в една безкрайност: отраженията в басейна, морето, което прелива в басейна, в небето….
Тук реално не виждаме конкретно самия интериор, но пък виждаме усещането, което ти създа интериорът. Можем да имаме емоция без да показваме конкретно нещо, което имаме на обекта.
Каква е спецификата да снимаш портрет, пейзаж и интериор?
Ние се вътрим около това чувство, около тази душевност, която трябва да има в една снимка. Подходите към отделните жанрове са различни, всеки жанр изисква своето, но реално повечето фактори, които ние гледаме, когато правим фотографии, са доста сходни. В една случайна фотография или документална просто си уловил момента. Особено в документалната това е решаващо – да уловиш момента. Не е толкова важно качеството, дали е на фокус, важното е да хванеш това, което се случва там и никога повече няма да се случи. Реално там подходът е съвсем различен.
При една портретна фотография пък всичко е в комуникацията с човека, с портретувания.
Това, което обединява всички жанрове – и портрета, и пейзажа, и интериора, и всеки друг жанр, е, че снимащият трябва да има отношение към това, което е пред обектива. Ако снимаш хора, трябва хората да са ти интересни, човекът, който е пред теб, да ти е интересен. Трудно е, да не кажа невъзможно, да направиш добра фотография на нещо, което не те вълнува истински. И ако някой човек не ти е интересен, няма да направиш добър портрет. При един портрет водещата е комуникацията между фотографа и портретувания. Фотографята е медия, която запечатва тази комуникация.
Присъствието на интериорния дизайнер по време на снимането на интериорния проект, в този смисъл помага или пречи? Комуникацията е между тебе и самия интериор или интериорният дизайнер е някакъв преводач на цялото нещо?
Комуникацията с интериорния дизайнер е много важна, тъй като ние като фотогафи първо искаме да отразим интериора по начина, по който ние го чувстваме и виждаме и го усещаме, когато отидем на място. Но също така, като професионалисти пък, ние трябва да свършим определена работа. Много често тези две неща се преплитат, което е много приятно и всъщност търсим. Осъзнаваме, че в комуникацията с дизайнерите и архитектите, имаме доста сходни виждания. И всъщност се получава тази кооперация, за която споменахме – общ труд, който дава накрая резултат. Няма такова разделение какво е искал да постигне дизайнерът и какво интерорният фотограф.
Когато си показвам портфлиото, показвам винаги неща, които обичам да снимам и съответстват на моя стил. По този начин естествено привличам хора, дизайнери и архитекти, на които импонира този стил и този начин на работа. Обикновено, когато те се свързват с нас, го правят, точно защото ние имаме определен подход към интериорната фотография и тогава се получава мого интересна симбиоза между фотографа и дизайнера.
Какво би казал на интериорни дизайнерите, сред които не само начинаещи, които смятат, че портфолиото не е най-важното нещо, не е съизмеримо с препоръките на клиенти и в тоя смисъл подценяват фотографята им?
Това мога да го пречупя много добре през нашата призма като фотограф, тъй като да, във всеки един бранш и във всяка една професия препоръката и добрият клиент е най-добрата реклама, това е най-работещият канал за намиране на нови клиенти. Цялата фейсбук реклама, билборд, добрата фотография е по-скоро нещо, което допълва.
Но портфолиото има една друга функция, не толкова за намиране на следващия ти клиент, а по-скоро за профилиране на следващия ти клиент. Какво имам предвид? Всеки креативен човек, всеки артист има свои предпочитания, има свой стил на работа и го вълнуват различни неща. Има архитекти и дизайнери, които обичат по-минималистичен стил на работа, по-минималистични интериори, други – точно обратното, те са класици, трети залагат изцяло на модернизъм. Ти винаги искаш да работиш в сферата, в която си най-добър и която ти е най-интересна. И портфолиото има тази функция – да покаже какво харесваш като артист и хората да започват да те припознават точно с това. По този начин ти привличаш това, което излъчваш, ако мога така да се изразя.
Аз съм много доволен, че нашият стил на работа, нашият начин на работа явно допада на определена аудитория и когато някой е видял портфолиото ни и ни се обади, той знае точно какво иска и то винаги съвпада с нашите виждания и разбирания за естетика. И тогава се получава максимално естествен процесът и много приятна работата, тъй като нямаме размивания във виждането ни като цяло за красивото, за интериора.
Случвало ни се е да имаме запитвания за фотография, която не е в нашата компетенция или по-скоро не е в нашата посока, в която искаме да се развиваме и ако познаваме колега, който работи в тази посока, бихме насочили потенциалния клиент към него, защото ще сме си най-полезни по този начин. Същото предполагам важи и при интериорните дизайнери и архитектите.
Това е според мен ролята на портфолиото – да привличаш проекти, които да те предизвикват, да ти бъдат интресни и да имаш отношение към тях. Това е най-важното, защото когато го правиш с желание и отношение, винаги това дава най-добрите резултати.
Каква е задачата на интериорния фотограф – да предаде максимално достоверно реализирания проект или изкушението да го представи в една по-добра светлина е твърде силно?
Да, винаги се изкушаваме да представим интериора в най-добрата му светлина, но не бих казал, че това е недостоверно, тъй като ако покажем интериор в добрата му светлина, то тази светлина е била там в определен момент, ние сме уловили точния момент. Така че той се е случил реално, той е не е изкуствен, дори когато си служим с изкуствено осветление. Ние си служим с всички способи да предадем усещането на интериора. И то не е нещо имагинерно, то се е случило, то е там и сме го почувствали. Така че, може би, документално бихме предали определени проекти, които имат точно тази идея – да ги предадем документално без да ги подсилваме с аксесоари или с допълнителна светлина. Това е най-често, когато снимаме апартаменти за продажба или отдаване под наем. Тогава документалната фотография е много важна, не трябва да пресилваме нещата.
Ние като цяло не обичаме хиперболата, обичаме нещата да са естествени.
Вашата работа наподобява ли работата на преводачите от чужд език? Има ли място за творчество и лична изява или верността към оригинала е от първостепенно значение?
Да, това е много хубава метафора. Може да се каже, че сме мостът между интериорните дизайнери и аудиторията и се надявам да работи по този начин.
Верността… Тук пак опираче до тази документалност. С дизайнерите имаме комуникация перди всеки проект. Запознаваме се с техния подход – защо са направили дизайна по този начин, каква им е идеята, какви са били желанията на техните клиенти, собствениците на интериора. И това е много важно, тъй като показваме именно и подхода на дизаайнерите и архитектите към техните клиенти, тяхната комуникация. И всъщност там преоткриваме много неща, за които дори не подозираме – чисто емоционално, чисто естетически.
Можеш ли да опишеш първия интериор, който те развълнува толкова, че те накара да го погледнете и през обектива?
Те са много тези интериори. Много хубав въпрос, но когато ми го задаваш, се сещам за доста интериори, които са ми в били в главата и от които се вдъхновявам.
Но не и за първия?
Може би първият, който ме провокира наистина, беше един шоурум, който снимахме. Това всъщност беше първото ми интериорно задание. Дотогава изобщо не бяхме снимали интериор. Това, което много ми хареса е, че имахме много добра светлина на място. Самите дизайнери бяха направили страхотна светлина и това ме накара да се замисля за това как светлината работи в интериора и това усещане, което имаш на живо, как да го предадеш максимално добре на кадър. Това също много ме провокира да мисля в тази посока, да работя в тази посока, за да мога максимално добре да свърша тази работа. И тогава осъзнах, че това много ми харесва всъщност, много ми импонира на усещането за красиво… Осъзнах, че искам да го правя и преминах от пейзаж към интериор. Това беше един преход, който се случи постепенно.
Интериорът поставя едни нови предизвикателства, които донякъде са сходни с пейзажа, донякъде са изцяло нови. Например, когато говорим за естествената светлина, и в интериора, и в пейзажите е изключително важна. Но пък в интериора има много други технически предизвикателства – комуникацията с всички дизайнери, архитекти, всички клиенти. Това е нещо, което ни дава страшно много и аз самият през годините много неща успях да науча благодарение на хората, с които се запознахме в това приключение. С всички хора, с които сме работили, със списанията, с които сме работили… Винаги ще си спомням първата ни сесия с „Наш дом“, когато бях първи курс и това за мен беше някакво огромно събитие – да направя сесия с „Наш дом“. И съм им много благодарен за тази възможност. Беше наистина изключително. Снимахме една галерия. Беше като тестова сесия, така да се каже, след което комуникирахме, че се е харесала и те я публикуваха, че и занапред ще работим заедно. След което три-четири месеца нямах никакво обаждане от тяхна страна и бях много озадачен какво се случва. Реших, че ще направя аз крачката и ще видя дали всичко е наред и се оказа, че са ми загубили телефона, а по това време нямах дори сайт и е намало как да се свържат с мене. Бяха много радостни, че се чухме, че съм се обадил и продължихме работа. И първата голяма сесия, няма да забравя, снимахме една къща и беше много хубаво преживяване, тъй като работихме съвместно със самата архитектка и за мен беше много важно да видя нейния опит, нейния подход към интериора и през годините научих страшно много от нея.
Научил си много. Какво много?
Като фотограф съм учил много за композиция – за всички правила на композицията, за златни сечения, за третини и т.н., но не бях сигурен как точно да го приложа в интериора и всъщност не си давах сметка дотогава, че самият интериор сам по себе си е една композиция, сам по себе си той може да бъде трансформиран по начин, по който не подозирах дотогава. Тоест конмпозицията не зависи само от това какво се случва в камерата, но и от това какво ще направиш с това, което е пред теб. Буквално можеш да разместиш всичко, да го декорираш, да го промениш. Много ми хареса подходът как да покажеш помещенията така, сякаш хем да разкажеш цяла история, хем да стане ясно на зрителя, да придобие ясна представа за самия интериор, но и да го направиш красив. Помня, че бях много пртеснен, когато правихме тази сесия, тъй като беше първата по-голяма за списание, но протече много естествено и приятно. Тогава ми направи впечатление, че всеки кадър се редеше сам за себе си, нещо, което много често, когато отиваме на терен, хората, които не са участвали в такъв процес, се учудват и не са си давали сметка за това. Тази сесия беше на корица и това беше страшно удовлетворение за мен.
В този ред на мисли, по-скоро документалистика или по-скоро артфотография е интериорната фотография?
По-скоро мисля, че е артфотография, тъй като самият интериорен дизайн и архитектурата сами по себе си са едно изкуство, но и самият подход към това да го отразиш, е изключително важно. Това си говорих с клиенти, че трябва да има синергия между фотографа и архитекта или дизайнера, за да могат да се получат нещата. И самият фотограф трябва да има отношение към архитектурата, към дизайна. Да, винаги фотографията има тази документална стойност, тя сама по себе си е била считана за документ много дълги години, минава много време докато започне да се приема като изкуство. Като бях студент, например, всички получаваме една курсова задача и всеки я изпълнява по свой собствен начин. Реално, ако десет фотографа отидат на едно и също място, ще направят десет различни снимки, дори и в един и същи момент да снимат. И мисля, че точно това прави интериорната фотографя изкуство. Дори и един и същи интериор, сниман от различни фотографи, може да изглежда по коренно различен начин. Всеки по различен начин е уситил интерора, всеки по различен начин е усетил цялата енергия и емоция там.
Снимаш ли често къщата или апартамента, в който ти живееш?
Апартаментите и къщите в които живея, обичам да са ми максимално изчистени и подредени и това може би несъзнателно го правя, но това ми дава една почивка от всичко, което се случва пред камерата ми, когато съм на работа и на почивка (винаги си нося камера със себе си, независимо дали отиваме на снимки с клиент или отиваме някъде просто на интересно място). Може би всеки има нужда от своето дзен място.
Един прекрасен атестат за работата на интериорния дизайнер е съвпадението на 3D проекта и снимките на завършения обект. Често ли ти се случва да имаш такова, да речем над 90 процента, съвпадение и често ли ти се случва да имаш проект, в който да го търсиш това съвпадение, тоест да се демонстрира на клиента, че е получил това, което му е било оферирано в началото?
Понякога имаме конкретно задание, че това трябва да се случи, тоест самият архитект или дизайнер иска да покаже проекта и реализацията едно до друго. Това създава едно доверие към неговите потенциални клиенти. И за нас е едно предизвкателство – да успеем да създадем това, което той е създал в ателието. Тоест двама различни артисти чрез различни „медии“ постигат общ резултат, което е интересно. Понякога това го правим без да е търсен ефект, но много често сме се инспирирали от това, което са направили нашите клиенти в техните ателиета, защото те също имат страхотен усет за композиция, за красиво. Има и трети случай, когато – може би там се крие вече нашият индивидуален подход и това с наши клиенти сме си го говорили, че след фотосесията те виждат в някои кадри интериора по начин, по който не са си мислели, че може да бъде видян. И там вече се крие това, което ние имаме като различна гледна точка, като стил на работа, като усещане за светлината и за интериора като цяло.
По-скоро като натюрморт или по-скоро като портрет е интериорът, който снимаш? В смисъл как подхождаш? Или това е строго специфично?
Има интериори, в които например искаме да вкараме повече контраст, има, които искаме да са по-минималистични… Това е комуникация с клиента. Мисля, че по-скоро интериорната фотография се доближава до портрета. Може да се каже дори, че интериорът е портрет на човека, който го обитава. И всъщност винаги това го търсим в кадрите си, искаме да покажем човешкото присъствие посредством неодушивени предмети дори.
Това е един интериор на Ина Дамянова, който заснехме и тук искахме да покажем човешко присъствие, искахме да покажем колко характер има в този интериор. Искахме да не е толоква перфектен и изчистен. Ето това метнато шалте на дивана, малко по-разбутани възглавници, да не е всичко подредено. Да има отворена бутилка вино с шаша, книга… Аз обичам да имаме човешко присъствие в кадъра. Това е нещо, което винаги търсим и винаги помага за интериора. То създава едно приятно усещане и помага на гледащия да се идентифицира с това, което се случва пред него.
Как решаваш да има човешко присъствие, не само загатнато, а истинска човешка фигура?
Първо искаме да видим как ще стане цялата композиция, как ще работи един силует например, който минава размазан през кадъра. Много често има случаи, когато просто нещо ми липсва и този силует може да допълни и да създаде още живот в картинката. Не го правим винаги, но често е естествено – поглеждаш и когато нещо ти липсва, това е последният, завършващ елемент. Имали сме случаи, когато това се случва дори леко случйно.
Ето кадър от процеса на работа. Това на снимката е Еял. Снимахме Sea Sense и подреждахме този кадър. Бяхме сложили статив, преглеждахме композицията и в момента, когато той застана пред камерата, видяхме кадъра и просто го направихме. Изобщо не е режисиран, импровизация беше, но мисля, че много добре застана като цяло. Има една много изчистена композиция и в един момент един ясен и цветен акцент, точно в третината. Много ни допълни картинката, стана по-интересна и по-жива като цяло.
За фотосесията на Sea Sense бяхме там три-четири дни и изцяло всеки ден снимахме от преди изгрев до след залез. Първо отидохме на оглед, след което направихме ясен план, така че да можем да се възползваме максимално от светлината, която ни дава този хотел и да заснемем това усещане, което можеш да изпиташ там. Това беше много приятно като задание и за нас беше предизвикаткелство да го реализираме.
Обичаме да се заиграваме с такъв тип композиции – малко по-нестандартни, абстрактни дори.
Като цяло в нашата практика не обичаме много да обработваме кадрите си, обичаме максимално това, което се случва, да се случва на терен и ако трябва да се освети или затъмни, това да се направи на място, а не в постпроцес.
Как сме подходили при този кадър?
Когато правим огледа, винаги гледаме кога и къде ще има хубава светлина. Има приложения, които ни показват точно в определен час слънцето къде ще се намира и тук установихме, че слънцето, което виждаме в кадъра и което влиза в обектива, това е търсен ефект, за да получим това усещане от светлината по изгрев, тази топлота. И тогава установихме, че имаме едни буквално десет минути на разположение между 6.05 и 6.15 например, когато това слънце е там. След това се вдига и вече този кадър не можем да го направим. Отидохме там по-рано, към шест без десет, без петнайсет, хванахме си композицията, гледната точка… Много често, когато имаш слънце в кадър или пък прозорци, всеки, който е снимал знае, че прозорците стават много светли, пък самият интериор много тъмен, тоест контрастът е много висок. Как можем да се преборим с това? Едното нещо е фотошоп в постпроцес, но ние обичаме да го правим на място посредством изкуствена светлина. Това е един пример, в който ние се възползваме максимално от естествената светлина, от изгрева на слънцето, но и допълваме, помагаме на нашя фотоапарат да регистрира тази сцена по максимално добър начин чисто технически и да изглежда добре. Ако не бяхме използвали осветление, целият интерор щеше да ни е много тъмен.
И тук по въпроса за достоверността… Ние като сме на място там, нашите очи са много адаптивни, зрението ни е много съвършено всъщност. И това, което ние сме направили, е посредством изкуствени методи, изкуствена светлина, максимално да се приближим до усещането, което би имал човек и това, което той ще види, когато отиде на това място. Точно такава беше и задачата – искахме буквално да пресъздаваме усещането от хотела.
Относно топлотата – тук пак играем със способи, които са изцяло в камерата, не е нещо изкуствено – бял баланс, цветна температура – това са нашите изразни средства, нашите четки, с които си служим. Така че суровият кадър не е много по-разлчен от това, което виждаме тук. Възползвали сме се максимално от условията, които имаме и от помещението, от целия дизайн в него и баланса с мястото му, с морето.
Какво време отделяте за обработка на снимките?
Обработката на снимките ни е сравнително бърз процес. Както казах, ние повече отделяме за самото заснемане. Много хора си мислят, че един интериор се заснема за един час – отиваш и си свършваш работата, но всъщност ни си е случвало да снимаме един интериор с дни и като цяло трудно падаме под един пълен снимачен ден, тоест 7-8 часа отделяме за интериора в зависимост колко е голям, разбира се. Обработката на снимките е по-скоро завършека на нашата работа и той не отнема толкова много време по простата причина, че всичко, което сме правили до момента на обработката, е с определена посока и реално не правим някакви монтажи. Това, което правим в постпроцес е може би едно допълнително оконтрастяване на самия интериор, което работи винаги добре и ние, и клиентите го харесваме. Има чисто технически неща, които е хубаво да бъдат погледнати в една снимка, неща, които може би с нашето око не можем да забележим, но на снимката се виждат леки отенъци, които са много, много малки, които не те дразнят, дори не ги забелязваш, но пречат за общото усещане и това е нещо, което коригираме.
Относно филтрите на обективите, най-често ползваме полароиден филтър, той се използва за да подсилва или премахва полароидната светлина, използва се за отраженията върху някои лъскави повърхности – метални повърхности или стъкло, дори дърво в някои случаи.
Казваш, че фотографите са „нереализирани художници“. Наистина ли е така и не са ли всъщност художници?
Фотографията сама по себе си означава рисуване със светлина, така че може да се каже, че сме художници, просто нашата четка се материализира в лицето на светлината. Така че, да, абсорлютно сме художници, просто друг тип.
Аз го казах на шега, защто аз още от малък съм имал влечение към рисуването, към изкуството като цяло и в някакъв момент просто фотографията измести този ми интерес.
Снимал ли си интериорни фотографии в черно-бяло?
Снимали сме доста архтектура в черно-бяло. Даже още като студент първи курс снимахме изцляло на черно-бяла лента и това учи много да мислиш преди да натиснеш копчето, винаги да мислиш повече за композиция, за светлина, за това как ще изглежда кадъра преди да натиснеш копчето, а не обратното, което е много хубав подход. Това, което дава черно-бялата фотография – понякога по-малкото е повече, както в случая, да нямаме цвят не е ощетяване, а точно обратното. Това ни помага да се фокусираме върфху други неща, върху по-важни неща. В един портрет, например, ако нямаме цвят, ние се концентрираме все повече и повече върху емоцията на портретувания, на това, което излъчва като цяло. А в една архитектурна фотография по този начин се фкусираме върху форми, върху геометрията, върху линиите, контраста, нещо, което също е водещо като цяло в архитектурата.
В интериора не сме снимали черно-бяло, тъй като там цветът е много голяма част от дизайна и там по-скоро би било само плюс да го имаме.
Какви са страховете ти, когато държиш фотоапарат?
Първо, да не го изпусна. Второ… страхове не бих казал, бих казал по-скоро опасения… Опасенията ми са в посока да не се пренаситя. Макар че за момента не съм успял вече 11 години да се пренаситя с това, което парвим. Имали сме моменти, в които сме били затрупани с работа и се усещам, че започвам да се пренасищам и трябва да се отдалеча малко. Но обикновено това трае два-три дена и веднага сме готови за нови фотографски предизвикателства, независимо дали са комерсиални, дали са с клиенти или са просто индивидуални проекти, които ни вълнуват или просто за удоволствие. Преди много често го правих, но имам опасения, че скоро не съм го правил, просто да изляза с една камера навън без никакъв план. Това е нещо много разпускащо като цяло и много зареждащо. Може би това ми едно опасение – че не намирам време за всички неща, които бих искал да снимам.
Разведи ни из още някои интериори, които си снимал.
Това е интериор на студио L6, една кухня, която се опитахме да пресъздадем светло и неконтрастно, което много отиваше на помещението. Имахме много хубав ясен акцент – червеният стол, който позиционирахме там. Аз много обичам в дизайна съчетаването на класиката с модерното. Същото наблюдаваме тук. Тази еклектика винаги много ми е допадала.
Обичаме да работим контрастно, но понякога точно обратният подход също е абсолютно валиден. Опитваме се винаги да се адаптираме спрямо интериора и да подхождаме индивидуално, за да можем максимално добре да пресъздадем усещането от този интериор.
В интериора на Ина Дамянова много му отиваше да е толкова контрастен. Ние винаги опитваме да подсилваме допълнително, да пресъздадем максимално добре именно това усещане и настроение.
В противовес на това, което си говорихме за контраст…
В този интериор имаше страшно много прозорци и можехме да се възползваме максимално от светлината и от гледките, които имахме там и издебнахме този момент, в който максимално добре се усеща тази светлина, която влиза през прозорците. Избрахме ден, в който има хубаво слънце, избрахме момент, в който слънцето е сравнително ниско и влиза максимално добре навътре в помещението. Отвън имаше много хубави дървета и виждаме вътре едни шарени сенки, които също създават приятно усещане – нещо, което аз много харесвам. Обичам играта на светлина и сянка в кадрите и винаги я търся. Това ни дава и една информация, едно усещане дори и за екстериора и това ни е връзката с това, което е навън.
Интериорната сесия винаги я възприемаме като серия от снимки и ги разглеждаме заедно. Може един кадър сам по себе си да не е толкова добър, но като го видиш в една серия има много завършен вид реално. Това е една комбинация от различни гледни точки, за да можем буквално да накараме човека да се чувства все едно е там, да придобие тази представа и завършеност на целия интериор. И това е една от целите на нашата работа.
Проект на арх. Александър Стайнов
Като човек, толкова зависим от светлината и времето, как си подреждате графика с ангажименти?
Подреждаме го изцяло в зависимост от светлината. В последните три дни имахме снимки, които започваха в 4.30 – 5.00 сутринта, след което снимаме до 10 часа. След това слънцето става много високо и нямаме добър, полезен ход в тази ситуация. После чакаме залез. Реално работното ми време е много неконвенционално, много различно. Имаше такъв майтап, че пейзажните фотографи имали най-хубавото работно време – по един час по изгрев и по един час по залез. Понякога един проект можем да го снимаме по няколко дни, но сумарно да сме се възползвали само от изгревите и от залезите. Понякога, когато трябва да свършим определена работа в конкретен ден и нямаме тази свобода и този лукс да си чакаме светлината и слънцето, просто можем да го създадем изкуствено. И винаги, макар и изкуствено създадено, да изглежда естествено. Много пъти сме имали случаи навън да е пороен дъжд и облачно, а ние вътре да сме създали слънце. Носим си едни светкавици, които са своеобразни слънца в куфари, които разхождаме наляво-надясно, за да можем да сме независими от светлината. Но винаги се опитваме да нагаждаме програмата спрямо светлината. Това ни е водещо. Аз не обичам да ставам много рано, но в името на добрата фотографя често се случва, повече отколкото ми се иска.
Това е кадър на конферентна зала. Конферентните зали като цяло са нещо, което е предизвикателство да го направиш атрактивно и да изглежда добре, да създадеш живот в тази зала, защото тя сама по себе си има определена функция – обслужва по-корпоративни цели и по-трудно можем да се заиграем с аксесоари или с нещо, което да вкара живот. Саксиите ги донесохме ние (имахме екип, който се занимаваше с озеленяване), бяха донесени специално за снимките, за да можем все пак за създадем малко уют в това помещение и изчакахме, за да имаме максимално благоприятна светлина, за да можем да създадем максимално атрактивен кадър. Тук кадърът е сниман по залез слънце. Имаме тези хубави дълги сенки, които напълват цялата зала и тя става интересна сама по себе си с тези сенки и с този контраст, с топлата си светлина, която влиза в прозорците. Този кадър е изцяло на естествена светлина. Съвсем умишлено го направихме толкова контрастен, искахме буквално сенките да са почти до черно. А пък прозорците са много важен акцент в снимката и са важни за нашите клиенти, за архитектите, които са проектрали тази сграда и искахме да ги акцентираме максимално добре. Това го постигнахме благодарение на този висок контраст, който имаме. Кадърът става по-драстичен и повече подчертаваме самите форми, отколкото ако беше изцяло добре осветен интериор.
Интериор на студио BOX е един проект, който реализирахме наскоро. Имахме точно определен ден, в който трябваше да реализираме фотосесията, тъй като след това хората се нанасяха и нямаше да е удобно. Къщата има много прозорци, много светлина влиза в нея, но в конкретния ден, в който бяхме там, беше страшно облачно, започна да вали сняг, обърна го леко на градушка и беше интересно и предизвикателно да го заснемем. Използвахме пет или шест светкавици, тоест използвахме страшно много осветление, за да създадем всъщност светлината, която обикновено имаме в тази къща. Тоест това е едно отражение на реалността, направено изляло по изкуствен начин. Тя би изглеждала такава в един хубав слънчев ден.
Това, което направихме – изкарахме осветление отвън. Винаги, когато редим изкуствено осветление, се страем да наподобим естествената светлина. Това е изключително важно. Тъй като най-лошото нещо, което може да се случи, когато ползваме изкуствено осветление, е то да изглежда изкуствено. И затова винаги, когато слагам изкуствено осветление, аз анализирам и всъщност си спомням как работи естествената светлина и това ми е отравната точка. И за да наподобяваме максимално естествена светлина изкарахме осветление в дясно, имаме две светкавици през прозорците, които влизат, осветяват интериора по начина, по който и слънцето би го осветило, ако беше там. Вдигнахме ги максимално високо, тъй като слънцето е високо, отдалечихме ги, колкото можахме, тъй като слънцето е далече. Буквално спазваме всички принципи на естествената светлина, за да можем да я пресъздадем, да изглежда естествено и да не дразни. Голямото предизвикателство, когато изкараш осветлението навън в един проливен дъжд е да не се наводни. Затова в такива ситуации внаги опаковаме осветлението с наейлони, осигуряваме тежести, тъй като духа страшно много вятър. Като цяло е едно предизвикателство, но след това винаги се сещаме с усмивка за тези кадри и тези приключения.
Това е един кадър от апартамент на Маран дизайн. Тук пак имаме комбинация на естествена и изкуствена светлина. Вертикалните кадри е нещо, което много ни харесва като композиция в интериора. Много често хората асоциират интериора с хоризонтални кадри, но всъщност вертикалните кадри сами по себе си стоят много добре.
Когато показваш един интериор, не е нужно да се опитваш да покажеш в един кадър всичко. Даже напротив, когато показваш интериора като фрагмент, тогава е по-интересно, защото създаваш акцент. Когато се опитваш до покажеш всичко, се оказва, че не показваш нищо. В един общ кадър се чудиш върху какво да акцентираш, какво да гледаш. А фотографът води погледа на зрителя. Това е нашата работа. Като разбира се, това е една комуникация с нашите партньори, с наште клиенти. В случая тук сме използвали малко рамкиране в дясно и в ляво – в ляво имаме каса на врата, в дясно е островът на кухнята. Отдолу използвахме плочките като една друга своеобразна рамка, отгоре – тавана. Затворили сме композицията вътре в снимката. Това го правим, за да затворим вниманието на зрителя вътре в кадъра, да не ходи наляво-надясно, да се концентрира върху важните акценти в снимката.
Тук използвахме изкуствено осветление, допълнихме естественото. Имахме добра светлина, но решихме, че ще е още по-добре, ако я подобрим и направим още по-атрактивна. От терасата сме вкарали още осветление, за да създадем едно усещане за слънчева светлина и всъщност тези светлини и сенки са създадени изкуствено, но реално са аналог на естествената слънчева светлина, която би била там.
Винаги гледаме да имаме планове – преден план, заден план, среден план, да показваме и също така, ако имаме екстериор, който допринася за кадъра, да го използваме. Това показва самия обект в един контекст. В случая това, което ми хареса, е,че се вижда релефът на планината, вижда се градът. Показва, че сме на високо място. Това също допринася за цялостната визия на кадъра.
От всички интериори, които ни показа, нямаш нито един интериор на яхта, а все пак знаем, че си лицензиран капитан на малко корабче, до 40 БРТ. Снимаш ли яхти или там си друг?
Яхтите за мен са още едно хоби, за което не успявам да намеря достатъчно време, но се надявам това да се случи. Да, яхти не сме снимали, но би било голямо предизвикателство да го направим, тъй като там сме още по-ограничени откъм пространство например и ще е интересно как ще можем да ги представи.
Стана въпрос преди малко за фрагментите, за детайлите. Аз много обичам да работя в детайл като мисля, че точно детайлите разработват интериора и цялостната картинка. И някакъв такъв подход би бил добър. Не обичам да снимам широкоъгълно поради тази причина, че се изкривява перспективата и показваме много неща и се губи акцентът, когато се ползва такава оптика.
Много често, когато снимаме дори и малко интериори, забелязваме много интересни и много функционални решения, които дизайнерите използват и правят едно малко пространство абсоблютно функционално и използваемо и това е много приятно да го покажем на снимка.
Но в една яхта есктериорът може би е по-интересен, отколкото самия интериор.
Екстериорът е по-лесен.
Не, бих казал по-интересен, тъй като реално усещането, което имаш от една яхта е точно, когато си на палубата горе. И там пак всичко опира до хубава светлина и хубави емоции, които можем да създадем.
Как успявате да заснемете тесни пространства, като например баня? И как успявате да заснемете прави стени, без деформация на обектива?
Тук навлизаме в чисто технически аспект на интериорната фотография. Качествените обективи създават по-малко деформации до почти никакви, така че винаги залагаме широките ни обективи да са много качествени, за да не получаваме тези деформации. Много често използваме така наречените Tilt-shift обективи – при тях постигането на прави линии, на прави стени става много по-лесно, става възможно.
Що се отнася до тесните пространства, използваме широки обективи, но се опитваме по-скоро да не използваме максимално широк обектив, точно заради това, че се получава нереалистична перспектива и това много променя самото помещение. И ако се върнем на въпроса за достоверността, тя тук се нарушава. Имали сме често такива задания от хотели, че не искат стаите им да изглеждат по-големи, отколкото са в действителност, защото това може да създаде по-скоро обратния ефект, не положителен, получава се разочарование.
Как го правим, ако нямаме избор? Например една баня можем да я представим в три кадъра, не се опитваме да хванем всичко в един кадър и по този начин да създадем цялостна история без да правим компромис с композицията и с естетиката на кадрите.
Каква е твоята дефиниция за успех?
Моята дефиниция за успех ние постепенно – постепенно започнахме да я разкриваме в процеса на интервюто. Успял е този човек, който е съумял да превърне хобито си в професия и да прави това, което обича. Това е най, най-важното нещо. Също така моята дефиниция за успех е да постигнеш един баланс в работата си, да намираш баланса в себе си. Работата да ти дава повече, отколкото ти взима. Аз напоследък много се замислих по тази тема и си давам сметка за себе си, през моята призма, че колкото и да обичаш работата, е важно да имаш време и за себе си, за близките си, за приятелите си. Трябва да има баланс, а не работата да ни изтощава. А и когато намериш този баланс, си още по-креативен и това те вдъхновява да продължаваш, по-креативен си дори.
Цялото интервю може да гледате тук.
[1] Еял Тахор, интериорен дизайнер:
„С Александър се запознахме по повод нашия новореализиран бутиков хотел Sea Sense през 2016 г в Созопол. Нужно ни беше професионално фотографско представяне на обекта. Преди това бяхме пробвали с други двама фотографи, но все нещо им убягваше и не се получаваше. С Александър отделихме заедно повече от три дни за фотосесията, през което време той успя да улови посоката, която търсим. Успя да придаде с изключителен финес усещането и атмосферата в хотела.
Следващите години реализирахме множество фотосесии с него за други наши обекти, в които той винаги отделя максимално внимание към детайла и висок професионализъм. Получава се винаги чудесно.“
Ина Дамянова, интериорен дизайнер:
„За мен е удоволствие професионалист като Александър Новоселски да добавя по най-добрия начин последния щрих в работата ми като дизайнер. За мен най-ценен е личният ни контакт, лекотата и професионализмът в процеса и най-важното, че дава допълнителен живот на интериора. Усетът му за сенките и светлините, за точното време и отношението, с което снима, за да извади най-доброто, без излишни претенции, са изключително важни. Хресва ми, че в интериорните му фотографии има живот и човещина, а не просто дистанцирани, естетски снимки. В същото време е абсолютно разпознаваем е и без излишни претенции. За мен е удоволствие да общуваме.“
Интериорният дизайнер Миглена Стумбова и екипът на “Студио ШкафА”:
“В работата ни с Александър Новоселски водещо е чувството за взаимно доверие. Той е впечатляващ професионалист и е безкрайно ценно неговото умение да вижда в един интериор цялостната композиция, да създава кадри, които са същевременно хармонични и детайлни. Влизайки в помещението, което ще снимаме, той активно го обследва и винаги съгласуваме акцентите, успява да ни изненада с неговите перспективи и в резултат създава снимки, които показват в най-красивата светлина пространствата, които сме създали.”
Теодора Николова – дългогодишен главен редактор на Bravacasa:
„За много фотографи много по-интересно е да снимат мода или портрети. Алекс се посвети на интериорната фотография по начина, по който истинският артист се посвещава на нещо. И с годините виждах как става все по-добър и по-добър. Все по-сетивен ставаше „цветният воал“ в кадрите му – това е фината емоция, която създават формите, текстурите, нюансите и въздухът в един интериор. Да уловиш нея, да загатнеш как протича животът в едно пространство и да породиш фантазии за него – това е майсторството на интериорната фотография. Алекс го владее. Самият работен процес с него е удоволствие – от избора на гледните точки до фокусирането върху детайлите – лекотата, прецизността и артистичният усет превръщат неговите кадри в истории.“
Списание „Наш дом“:
„През годините Александър Новоселски разгърна своя талант и усъвършенства своето майсторство. Отличава се с развито естетическо чувство и с усет за композиция. Неговите снимки разкриват красотата на обектите и са с изключителен принос за визията на списанието.“
Текст: Катина Стойчева
Снимки: Александър Новоселски