Татяна Станчева – собственик и управител на Танне дизайн студио, бе специален гост в онлайн събитието от поредицата Zoom вторници – новият формат на АИДБ, провокиран от ситуацията на пандемия и изискването за спазване на физическа дистанция, с който продължаваме да срещаме, макар и във виртуалното пространство, дизайнери, инвеститори и фирми в бранша.

През изминалия месец Вера Илиева – журналист и концептуален дизайнер, един от основателите на Асоциация на интериорните дизайнери в България, интервюира арх. Павел Янев, интериорния дизайнер Еял Тахор, проджект мениджъра Илия Събев, основателя на известното в София пространство за дизайн и култура СКЛАДА – Галя Дзаннато.

Пред аудиторията на АИДБ във вторник, 12 май, своя над двайсетгодишнен професионален опит в областта на интериорния дизайн сподели Татяна Станчева.

Дизайнът е нейната страст, а основаването на студиото – едно от предизвикателствата  в процеса на професионалната й реализация. И тъй като обича предизвикателствата, в началото на разговара демонстрира едно от последните си –  собствено производство на вино от глухарчета. Както пространствата се променят с промяната на хората, които ги обитават, така и виното от глухарчета променя вкуса си през различните сезони. Сега е слабо алкохолно и леко газирано като шампанско, но през зимата наподобява вкуса на силен ликьор. Лимони, портокали, карамфил, жълтурчета, доза любов са някои от съставките му. Другото е тайна. И магия.

Не на магия обаче Таня е в дизайна. И това го доказват двайсетте години работа и много, много реализирани проекти.

Със сигурност обаче пръст в това има и съдбата.

 „Независимо по какъв път ще мине човек, рано или късно той ще стигне до крайната си цел“

От дете Таня има афинитет към творчеството и занаятчийството, но по съвет на баща си, след седми клас не кандидатства Приложни изкуства, а Микропроцесорни техники и технологии, което и завършва. Но вътрешното й усещане, че трябва да се занимава с нещо друго рано или късно се случва. Кандидатства за строителен инженер във ВИАС, но разбира, че това не е нейната професия. И в момента, в който решава да се откаже от следването и търси възможност да върне вече похарчената си стипендия, без ясна перспектива пред себе си, Лесотехническият университет обявява новата си за тогава специалност Интериор дизайн за мебели. Това е възможност да осъществи мечтата си. И днес, в 99 процента от интериорите й мебелите от магазина са само диван, маса, столовете и осветление. Всичко друго е по неин проект. И това е свързано не с его, а с използване на пространството и  индивидуалното проектиране.

„Времето изпитва доверието.

Времето показва на кого можеш да разчиташ, на кого не“

В началото Таня проектира предимно обществени пространства с фокус офиси. В последните десетина години се концентрира в жилищните пространства като често „излиза“ извън интериора и в партньорство на ландшафтни архитекти реализира и екстериори. Доверява се на изпитани във времето подизпълнители. „Имам майстори, които ги обичам безкрайно много и им имам не сто, а двеста процента доверие. Те са ми партньори, колеги. Работим заедно и всеки застава зад гърба на другия, не се оправдаваме един с друг“, разказва Таня. Затова и едно от условията й е да реализира проектите си със свои майстори.

За да е в крак със случващото се в интериорния дизайн в световен мащаб и да е запозната с най-новите материали и технологии, Таня Станчева посещава редовно изложения за дизайн, архитектура и строителство, събития на фирми в бранша, следи различни платформи, български и чужди специализирани медии. Дизайнът се развива бързо и осезаемо през последните години, има и пазар.  И да следиш всичко е необходимост.

За проектите си черпи вдъхновение от природата и от пътуванията, които много обича и сега й липсват. И от правенето на лютеница. Пътуванията са нейната страст. Покоряването на върхове я зарежда изключително с вдъхновение и енергия. Черпи от комбинациите на цветове, които природата отдавна е „измислила“.

Обича естествените материали. Но успешно ги съчетава и с новите технологии, защото все повече клиенти се насочват към смарт интериорите, умните домове и хай тек материалите.

За нея успешният интериорен дизайнер е когато се съчетаят дизайнът и бизнеса. Признава, че при нея по-трудно се случва това, защото е идеалист, но се опитва да го постигне.

В личен план успехът за нея е доста по-различно нещо от постигнат резултат – усещането за щастие, за удовлетвореност, за синхрон, за душевен баланс. Дребнички неща, които не включват кариера и самата тя не се смята за кариерист.

Ето какво още каза Таня Станчева в отговор на въпросите на Вера Илиева и на аудиторията:

Каква е ролята на пола в професията интериорен дизайнер?

Полът не е определящ. За което съм изключително щастлива. Бих казала, че възрастта има значение и не само в дизайна, но във всеки професионален път. Добрият дизайн няма значение дали е правен от мъж или от жена, важен е крайният резултат както за дизайнера, така и за клиентите.

Какво те задържа вече повече от 20 години в професията?

Страстта. Взаимоотношенията с клиенти. Удовлетворението им от реализираните проекти.

Как се свързваш с нови клиенти?

Рекламата става от човек на човек. В 95 процента от случаите клиентите се свързват с мен след като някой близък ме е препоръчал. От едно списание ми бяха предложили реклама. Аз им казах, че това е творческо занимание за мен и аз нямам нужда от реклама, да ми се обадят 50 или 100 души и аз да не мога да ги поема.

Как печелиш доверието на клиентите?

С опита, с времето, в което съм се занимавала с интериорен дизайн… Доверието е взаимно. Не само аз трябва да спечеля тяхното доверие, но и те трябва да спечелят моето доверие. Това е взаимен процес и донякъде той се случва, от една страна, с опита, който имам, от друга – в предварителните срещи, които имаме, още преди да сме стигнали до подписване на договор. Това са флуиди, просто си пасваме с клиента. Аз им се доверявам и те ми де доверяват. Ако го няма това доверие, нищо не може да се случи.

Отказвате ли да проектирате интериори, които не отговарят на вашите естестически разбирания и на вашия стил или се опитвате да промените вижданията и стила на клиента?

Не ми се е случвало някой клиент да иска коренно различно нещо и аз да се съглася, пък и да го убедя. В повечето случаи клиентите са се вслушвали в моите препоръки.

Към мен ще се обърнат клиенти, които харесват моите интериори, на които им допадат по темперамент, по топлота, по стил. Няма как взаимно да се изберем с клиента, ако имаме коренни различия. Клиентът няма да ме потърси мен. Трябва наистина да си паснат клиентът и дизайнерът, за да се случат нещата.

Мога да кажа, че всичките им клиенти са чудесни. Искрено съм им благодарна. Винаги ще им благодаря, много пъти съм го казвала, че ми дават възможност да правя такива интерори.

Признавам, тежка класика не съм правила. Първо, тя е изключително трудна за мен, за да не стане кич. Изключително много харесвам тежката класика. Особено руснаците имат много добри дизайнери, които правят само това. Но тук, в България, няма популярност.

В случай че клиентът в процеса на реализиране на проекта реши, че разходите му идват в повече въпреки определения първоначално бюджет и иска да спести отнякъде  как подхождате?

Още в самото начало, при самото поректиране, е задължително клиентите да си кажат бюджета. Това пак е въпрос на доверие. Аз им казвам, че не трябва да се притесняват от това нещо, да ми кажат с колко пари разполагат.  Винаги излиза в плюс–минус, но аз на клиентите им казвам, че винаги излиза плюс.

Имала съм безсънни нощи, в които само правя сметки, защото аз толкова се притесням за парите на клиентите ми, че даже се притеснявам повече от тях самите.

Как процедираме? Имаме бюджет, имаме количествено-стойностна сметка, така че взаимно се придържаме към тях. Понякога има непредвидени разходи, винаги нещо изскача. Но по всяко едно време те могат да си вземат различни подови настилки. Техен избор и тяхно решение е дали декорът и визията ще са същите.

Но никога не сме променяли проект или нещо да не се изпълни. Или намират допълнителни пари, или нещо в последствие се е изпълнявало (например стая за гости). Винаги се намира някакво решение.

Какво не знаят хората за професията интериорен дизайнер?

Аз се учудвам колко подготвени клиенти има последните години. Повечето клиенти са запознати какво трябва да включва услугата интериорен дизайн. Четат, интересуват се, проверяват студиа. Но преди години имаше клиенти, на които трябваше да им се обяснява и те се учеха в процеса на проектиране и реализиране на проекта.

Има клиенти, които си мислят, че интериорният дизайн е само цветове, други – че е само 3D визуализации.

Ползването на интериорен дизайнер не е лукс, защото услугата интериорен дизайн спестява на клиентите много пари, които без интериорен дизайнер биха ги похарчили без да искат за нещо. Имам различни обекти – и по-малки, и по-големи, различни клиенти се обръщат към мен.

Кои са основните качества, които трябва да притежава един интериорен дизайнер?

Творческата работа е един малък процент от неговата работа. Талантът и усетът също са задължителни, но освен таланат се изискват много други качества: технически познания, ергономични познания, търпение, уравновесеност, комуникативност. Това са също важни качества, защото някой може да има изключителен талант, но ако не го бива в общуването с хората, няма как да организира целия процес.

Как да разберем дали един интериорен дизайн е направен качествено?

Един интериор трябва да отговаря на доста критерии. Освен да бъде естетически, трябва да бъде функционален и все пак съобразен със стила, който харесват клиентите, с техните навици. Първоначалните разговори с клиента са изключително важни, защото споделят най-съкровените си неща като къде искат да им е сейфът, какво искат да имат в спалнята.

Когато един проект се прави качествено, се тръгва от разпределението, коментира се с клиента, вижда се кои варианти стават, кои не, коментира се, избира се. Оттам нататък всяка една стъптка се обсъжда.

Смятам, че един интериорен дизайн е качествен, когато отговаря на изискванията и на дизайнера, и на клиента и когато изпълнението в 99 процента отговаря на проекта.

Използването на качествени материали зависи от бюджета. Аз правя комбинации между дървени трупчета, които аз си ги дялкам и лампа, за която решавам, че тя трябва да направи интериора изключително скъп. Хубавият интериор не се определя от това всичко да е много скъпо или всичко да е много евтино. Винаги се опитвам да постигна оптималното съотношение цена – качество. И клиентите го осъзнават това.

Често ли ти се случва да събаряш стени?

Този въпрос е и лично към мен, към моята душевност. Много често ми се случва да събарям стени. Като трябва да стигна донякъде, събарям  стената…

Има много ситуации, в които в стари жилища, стари къщи, готови, изпълнени, в които аз влизам на много късен етап за преустройства, за да се получи функционално разпределение, хармоничност, задължително трябва да се съборят стени. Когато е ново строителство, не е така, защото то си е помислено и от архитектите.

Вдъхновяващо или трудно е да се работи в екип?

Интериорният дизайнер не е самотен художник. Работата на интериорния дизайнер е винаги в екип. Това е неизбежно. Умението да общуваш с хората– с клиентите, с подизпълнителите, с майсторите – е изключително важно.

Преди години си правех визуализациите сама. В момента, не крия, не си правя визуализацията сама и винаги казвам на клиентите кой ги прави, защото държа да отдам съответното уважение към тези хора, те са мои партньори.

Колко души работят за бранда Танне Дизайн?

Двама-трима. Общо, с другите, с които по различни проекти сме си партнирали, петима души. Тук не включвам проектирането и подизпълнителите – те са мои партньори, не са мои служители. Установих, че да се работи с партньори е много по-лесно и като взаимоотношения, и като резултат.

А могат ли младите дизайнери да работят в студио Танне Дизайн?

Да заповядат!