За нея „дизайнът е всеобхватно понятие, съвременен начин да създаваш“.

Дизайнът е много актуален и съвременен начин да стигаш до човека. Практически във всяка една сфера можеш да подходиш през дизайн. Дизайнът поставя в центъра на своята цел индивида. Не човека в някаква обща форма, а точно индивида, конкретния човек, и търси да стигне до него през начините, с които може да борави, да направи нещо полезно за него, за неговия начин на живот. И това не е конкретно действие, това е процес, работа, свързана с много хора. 

В станалите традиция по време на COVID-19 ZOOM вторници на АИДБ гостува Галя Дзаннато, или както мнозина я наричат просто Галя от СКЛАДА.

Името й вече е бранд, а дизайнът – в най-широкия смисъл на думата – е животът й. Основател и собственик на СКЛАДА – място за изкуство, дизайн и култура, предприемач и общественик. Градски човек с любопитство към света и с широка душа.

„С Италия съм свързана по някакви кармични пътища“

В осми клас, по решение на майка й, Галя започва да учи италиански език в училище – тогава авангарден, нещо различно от статуквото. Макар в началото да й се струва твърде шумен (първият филм, на който е отишла, е бил италиански) и да не го харесва, с времето му се отдава и навлиза по-дълбоко в особената му харизма и учи италианска филология. След това започва работа за италианска компания. Това й отваря пътя към Италия, в онези години труден за мнозина. Завладява я магията на тази страна и още без да знае, че тя ще изиграе важна роля в живота й, силно си пожелава никога да не се разделя с това място.

Срещата с италианския дизайн и култура променят нейния начин на мислене и дават перспектива в професионалния й и личен път. Омъжва се за италианец, а в резултат на натрупването във времето, в началото на 90-те създава СКЛАДА – „едно вдъхновение, опит за летене, умален модел на света, в който искаме да живеем“.

„СКЛАДА е продукт повече на страст, на емоция, а не търговско предприятие, пазарно ориентирао. И това може би е причината за трудностите все още да го има.“

Снимка: СКЛАДА

За началото на тази аватнюра, прераснала в трайна любов, Галя разказва:

Да стигнеш до СКЛАДА беше предизвикателство, защото имаше няколко препядствия. Първо, този страшен асансьор, хендмейд, с особено излъчване и кънтене, бавно движещ се нагоре, за да може докато стигнеш да ти минат всички възможни страшни мисли през главата. Другото беше стълбището – старо градско място, софийско, доста неуютно, неподдържано, оставено на природните стихии. А ние горе си бяхме направили вече едно пространство, което имахме желанието да бъде някаква запазена територия, нашата принадлежност към света.

Светът е интегриран и тази ситуация го доказва. Тогава България се чувстваше откъсната или недостойна за някакви неща. Хората сравняваха: там е така, тук не е. СКЛАДА беше територия, в която ние се свързвахме с това ТАМ. Затова нямаше прегради да пиеш кафето си на скъп диван. Ние искахме човек, като дойде, да се почувства част от това място, а не като чужденец, да го почувства като неговия дом, място, където да се чувства добре със себе си и по някакъв начин да се идентифицира с неща, които би искал.

СКЛАДА беше просто нашето място, то нямаше претенциите нещо да предизвиква.

Галя говори само в множествено число. Разказвайки за СКЛАДА, тя никога не каза аз, винаги използва ние. Кои са другите от това ние? Съмишленици, хора, въвлечени в тези интереси и стремежи, малко не съвсем на тая земя; хора, които споделят общи желания; партньори.  Всичките ми колеги са мои партньори, не служители. Всички те допринасят със собствените си фантазии и въображение за създаването на всичко това.

В началото към основното пространство екипът на СКЛАДА решава да направи второ, което да бъде дизайн галерия – нещо актуално за времето си, 2008 година, когато в света започват да се създават дизайн галерии, галерии, които от съвременно изкуство започват да изграждат дизайна като част от техните колекции.

Ние тогава бяхме напълно в крак с тогавашните тенденции и направихме ПЛЮС СКЛАДА. Направихме една фантастична изложба с Винченцо де Коти – един доста известен дизайнер, която беше наистина невероятна. След това направихме изложба с известни белгийски артисти, правили дизайн обекти, която беше корирана от Изолде Принджърс. Един много интересен проект.“

Снимка: СКЛАДА

След тези изложби, редица събития продължават да събират в СКЛАДА ценители на изкуството и дизайна, хора, които се вълнуват от красивата страна на живота. Сред емблематичните имена, чиито уникални мебели са показвани, са Терънс Уудгейт и братята Бурулек. Не са пренебрегнати и българските артисти. Подборът на мебели и вещи в СКЛАДА е подчинен на условието да бъдат знакови – да имат история, да имат значение, специфични за дизайнери или за времето, в което са представени, без комерсиална цел.

Сред инициативите на СКЛАДА е и традиционният коледен базар „Ангели и прасета“, който предлага оригинални идеи за подаръци: бижута, играчки, козметика, филми, книги, храна, мода, дизайн.

Това е една метафора, която много ни пасна, защото по Кледа хората наистина се превръщат в прасета, обаче с ангелски мотив, които консумират всякакви неща.

И през тази странна 2020 година Галя също е намислила нещо. Може би ще имам някаква изненада за вас, но в края на годината, загатва тя.

Снимка: СКЛАДА

За Галя Дзаннато Италия е феномен за света и остава завинаги в сърцето й. Но тя избира да живее и да реализира мечтите си в България.

България има много благодатни ресурси. Обаче, ако тръгнем към земята, ще загубим. Трябва да се обърнем към хората.

Разбира се, ние имаме една прекрасна земя, това няма нужда аз да го казвам. Но най-интересното е, че аз го видях през очите на мъжа ми, който беше обиколил света и когато дойде в България, ми каза, че това място е наистина невероятно като природа с всичките й измерения. Но ние не го ценим. Дори в момента е много срамно това, което се случва с природата в България.

Българинът има силна и дълбока връзка с природата. Да защити природата е най-бързият начин да вдигнеш българина от леглото и да излезе на площада. Той е свързан със земята и природата и дори на едно метафизично ниво преживява природата.

Но истинският ресурс е в човекът. Защото:

Българинът е много задълбочен. Разбира се, сега виждаме всички проявления на посредствеността, но това не е характерно за нашата култура. Ние сме хора, които са задълбочени в нещата, които правят. Виждам го на всички нива с хората, с които се срещам. Те са отдадени. Българинът е все още едно древно животно, което може да се отдава. Отдаването е антипод на консуматорската култура, не е свързано с това, което свърменният свят иска от нас – да потребяваме и да консумираме, за да можем да храним индустриалното производство. Нас, като българи, това нещо много ни тормози. Нашата българска душа е в голям дисонас с това нещо. Ние обичаме да се отдаваме, да се вкарваме надълбоко и това е голям ресурс, голям потенциал за всичко. Тук може да се развива абсолютно всичко: висока наука, технологии, може да се поризвеждат супер сложни системи.

В дизайна положението е малко по-трудно, единствено поради това откъсване, което имаме с човека. Защото дизайнът е ориентиран към индивида, трябва да има любов към човека, която трябва да се култивира, за да може да се създаде нещо за него, за да можеш да го имаш като фокус. Защото дизайнът не е нещо, което се създава за големи групи или общества, той се създава за човека, за индивида.

Снимка: СКЛАДА

Галя отбелязва, че в бурното развитие на интериорния дизайн у нас в последните 20 години, поради това, че интериорният дизайн е луксозна услуга и е свързан с начин на живот с повече ресурси, изискванията към дизайнера  са деформирани по отношение на човека и неговата среда.

Голямата задача на интериорния дизайн е да отрази новия статус на клиента, който го е поръчал. Когато искаш, например, да направиш нещо френско, защото смяташ, че френският шик е начинът, с който най-добре ще се позиционираш, влизаш в конфликт със средата, в която си. И това е проблем за дизайнерите, защото трябва непрекъснато да адаптират някакви модели към нещо, което не иска да ги приеме.

За последните години интриорният дизайн у нас много се променя – от лъскавите модернизирани копия на класически модели към класни и качествени продукти с по-ясно изразени, стабилни послания. И хората търсиха такова нещо.

Дизайнерите са хора, които са стъпили изключително здраво на земята, казва Галя, опровергавайки мнението, че са творци, които са в облаците. Това са хора, които много добре разбират реалността, много добре наблюдават, много добре знаят нуждите на хората. Те са много емпатични хора, много чувствителни към човека. Не са с главите си в облаците, те са едни много материални хора, конкретно мислещи, наясно със своите ограничения и с начините, по които могат да работят в тях.

Що се отнася до душата на клиента, за Галя тя е сложно нещо.

Трябва да бъдеш внимателен с нея и да бъдеш много мил. Всеки човек има своите любими неща и своите неща, които би искал да присъстват около него. Това са отправни точки, които всеки дизайнер би трябвало да вземе под внимание, за да може да разбере за своя клиент насчина, по който ще се чувства най-добре. Това е деликатна връзка и тя е много интимна, бих казала, защото става въпрос за много лични неща.

Дизайнерът знае как да направи твоето жилище по твоя мярка. Това е нещо, което той е учил, занимавал се е с него, интересувало го е, той се е научил да го прави. И в един момент е въпрос на доверие, да се оставиш.

Снимка: СКЛАДА

Скъпа или евтина мебел?

По този въпрос Галя има две съображения, които смята за важни.

Едното е екологично. Евтината мебел създава боклук, хора. Създава боклук! Аз разбирам, че човек си купува мебели с определен бюджет. Проблемът с доходите и с това как се справяме с тях е много сложна задача. Аз бих искала всички хора да имат достатъчно доходи да си купуват качествени мебели.

Качествената мебел ще издържи във времето, тя ще стои добре, ще те представлява добре, ще остарява достойно, достолепно ще стои, защото е направена както трябва, с необходимия ресурс, защото някой е помислил, погрижил се е повече. В една качествена мебел има повече човешко влагане, има повече влагане на творческа човешка енергия.

Хубавата мебел ще устои на всичко и след време ще можеш пак да я продадеш, защото ще е здрава, ще има характер, пак ще вълнува. Така че купувайте си хубави неща, ще ви носи удовлетворение.

В евтината мебел имаме спасяване на положението. Ние трябва да произведем евтината мебел, защото хората нямат пари да си купят хубавото, това е.

ИКЕА е една философия, която е изключително интересна за мен и не бих я подценила по никакъв начин, защото е начин на мислене, не е нещо лошо. Но е факт, че тези мебели ги хвърляш много по-бързо и по-лесно се отърваваш от тях. И това нещо създава боклук, което е опасно за планетата ни.

Но пък от друга страна, хората обичат да променят. Защото като си купиш един много качествен и много специален диван или нещо друго, то стои, то е там и целият ти живот е с него. То ще издържи на целия ти живот. Ще можеш да го оставиш в наследство на твоите деца и след това на твоите внуци. И това нещо, най-вероятно, ужасява хората, защото те не искат да живеят с тези вещи вечно, искат да ги променят, в някакъв момент искат да преместят, да разкарат нещо, вече не им харесва, те са се променили… Това е също един мотив мебелите да не струват скъпо – да можеш да правиш промени без да те докарват до фалит.

Хубаво е, че има и едни, и други. Въпрос на гледна точка и на изисквания към средата, която искаш да обитаваш.

Снимка: СКЛАДА

За имитациите и копията в дизайна Галя говори разпалено, би могла да бъде и лоша, признава си.

Имитацята може да се преме донякъде, защото човек се учи от някого, иска да бъде като него. Така че имитацията е част от процеса, от пътя на всеки, който иска да направи нещо.

Но копието е кражба. Това е нещо, което правиш, за да печелиш от него на гърба на друг. Няма нищо хубаво в копията. Това са много лоши практики, които девалвират стойността на продукта, превръщат го в масов, превръщат го в нещо, което няма стойност. Копията са безлични, обезличават продукта. Не носят добро за никого. Дори за тези, които си купуват евтини копия. Тези хора знаят, че са си купили нещо евтино, долнопробно, приличащо на нещо хубаво, което са искали и това през цялото време им се натрапва. Когато ползват този продукт, те знаят, че не са го подкрепили, не са направили нещо, за да съществува този продукт, те просто го консумират като fast food, не се интересуват от него, не знаят какво са си купили.

За мен това е девалвация, деградация, разваляне… Нищо хубаво няма в това. Нищо хубаво! Аз не го подкрепям!

Но пък Галя подкрепя различни каузи и извън интериорния дизайн. Част е от гражданската инициатива за възстановяване на първоначалната и естествена функция на Централна минерална баня в София като общодостъпен термален център. За това тя може да говори с часове, защото Централната баня е част от идентичността на града, от неговата специфика.

„На тази тема мога да бъда много бойна. Сега ще развея знамето и започваме битка“

Снимка: Термално-нормално

София има огромно богатство от минерални води. София е с най-голямото разнообразие с минерални води – осем от всички девет, които са установени. Всички те са изключително ценни за нас хората. Поради най-различни причини, потапяйки се в тях, се пречистваш, успокояваш, балансираш, влизаш в контакт със себе си… Могат да се кажат двеста хиляди неща за това какво представлява минералната вода за човека. Но освен това банята е едно пространство, в което се срещаш с дурги хора, там си анонимен, там нямаш своите белези на социално положение, както обикновено ги носиш, влизаш гол във водата. Това е най-добрият начин да се свързваш с хората. От край време е било използвано и е много ценно.

В момента в света има бум на туризъм и на използване на минералните води, това е тенденция в цял свят. Човек се грижи за своето тяло.

Тялото отново придобива смисъл.

Имаше един момент, в който го бяхме неглижирали, имаше период, в който баните бяха западнали в цял свят. Но в момента ситуацията е различна. И ние в София имаме, в централната част на града, прекрасна сграда, която е построена с тази цел, която е построена с парите на софиянци, която е като символ на града. Защото този град, исторически, освен всичко друго, в неговата митология съществува минералната вода.

За мен е престъпление да не работи и да не могат хората, жители на този град, да се ползват от тази благодат. За мен това е голямо престъпление към хората на София.

Снимка: Zdravko Yonchev Photography

Ние тръгнахме от банята в „Овча купел“ съвсем случайно. Като видях сградата, ме заболя сърцето, просто щях да получа инфаркт. Не може да правим така! Не може да оставяме тези неща да изчезват по този начин! Това е престъпно! Това е много лошо!

Събрали сме се една група ентусиасти, но усещаме, че имаме много голяма подкрепа на хората от града и се опитваме да внушим на общинските власти, че това е ценност. Те не го разбират, защото по някакъв начин културологично, както казвам, българинът се е откъснал от своите дълбоки представи за себе си, наистина имаме сериозен екзистенциален проблем. И тези хора просто не разбират тази стойност, не я разбират. Превърнали са това място в музей, в който никой не стъпва, в лошо направен музей, лоша реставрация… Просто гавра, гавра с това пространство, с начина, по който съществува, с паметта на хората. За мен това е ужасяващо.

Галя е човек с позиция по важни за обществото казуси. Подкрепя различни инициативи, в които открива смисъл. Би подкрипила всякакви каузи, породени от неглижирането на наследството на града. Смята, че този град трябва да бъде обгрижен по друг начин, трябва да има повече уважение към това, коетое било, към това, което е построено, към това, което е наследено. Трябва да се научим да уважаваме по принцип това, което е наследено. Защото ние все още сме в инфантилната позиция да рушим всичко старо и да смятаме, че новото е по-добро и ние сме открили света. Това за мен е голям проблем.

Подкрепя също и всякакви зелени каузи, защото вярва, че трябва да се върнем  към баланса с природата, да започнем да я разбираме, да започнем да се грижим за нея, да започнем да съществуваме в една хармония с нея.

Светът е такъв, какъвто е, има всякакви неща – и лоши, и добри. В този смисъл , не ме вбесява нищо друго освен това, че съм безпомоща в някакви моменти, че не мога да направя нещо, за да се постигне нещо по-добро. Но няма да се примеря. Ще продължа да се опитвам.

„Термално-Нормално“, от което Галя Дзаннато е част, ще участва с концепция за Централна минерална баня.

COVID-19. Близостта се оказа нещо опасно.

Снимка: СКЛАДА

Тази ситуация със сгурност ще доведе до някакви промени, доста сериозни, но не толкова бързи. Трансформацията ще изисква време, коментира Галя. Ударът, според нея, няма да е толкова икономически, колкото върху цялата структура на живота, който водим, върху приоритетите ни.

Човешките отношения трудно се променят. Те са свързани с много дълбоки неща. Не са неща, които просто ей така, от днес за утре, защото е карантина, ще променим. По-скоро ще има преосмисляне. Най-вероятно хората ще продължат да се пазят един от друг, ще продължи да се спазва някаква дистанция един от друг, защото явно, че бихме могли да сме си много опасни. Близостта се оказа нещо опасно.

Галя няма дефиниция за успех. Не знам как се постига, просто вярваш в нещата, които правиш и си искрен в тях, казва тя.

Успехът е свързан с някакво съревнование, съпоставянес други хора и затова по-скоро не се интересувам от успеха.

Много се радвам, че ме каните; това са неща, които говорят, че сме успели и имаме някакво влияние и това е нещо много хубаво и не мога да кажа, че не ме радва, но не е някаква цел.

Успешна се чувства, когато е направила нещо, надгражда го и то се превръща в нещо по-добро, променя и нея самата. Това е път, който си минал. Успешно е, ако хората го възприемат като добро и искат да го вземат като пример.

Снимка: СКЛАДА