Извънредното положение, което в световен мащаб дойде като мярка срещу разпространението на пандемията, известна като коронавирус, постави в ситуация на почти паника мнозина заради промяната в начина на живот. От друга страна, обаче, така наречената криза отвори нови възможности. И в този смисъл сме доволни, че успяхме, макар и он-лайн, да обединим в Клуб на дизайнера възможно най-широка аудитория от страната и извън нея. Виртуалната дизайн среща с арх. Павел Янев бе един изключително интересен разговор, към който се присъединиха близо сто души, с много въпроси, допълнителни 30 минути след “редовното полувреме” и заявка за втора среща.

Арх. Павел Янев – водещ дизайнер на All in Studio, в Клуб на дизайнера, организиран от АИДБ

Защо All in Studio?

Името на студиото не идва от „Всички вътре“, а от „Всичко или нищо“. Като в покера – залог на всичко и рискът е най-голям. Тест, или залагаш на всичко, или – нищо.

В All in Studio или правим всичко, или не правим нищо. Тоест нас ни наемат, когато някой иска да получи краен, цялостен продукт, а не само проектче – само проектче на дневна, само кухничка, само спалничка или нещо подобно.

Аз съм all in, това означава, че правя всичко от началото до края. Когато архитектът реши, че даден продукт ще бъде в даден проект, това е, няма заместител. Когато аз реша, че тази лампа ще бъде в моя проект, тя е там, защото има смисъл. И това не е защото архитектите имат някакво его или някакъв инат. Това е, защото целият проект, когато се разсъждава на концептуално ниво и след това детайлно, ние знаем какъв е бюджетът: продуктът, който аз съм избрал, влиза ли в бюджета.

В момента изпълняваме две къщи и един апартамент, проектираме една сграда, един пентхаус… Половината офис е хоум офис – чертае, визуализира, смята, калкулира, другата половина – проджектмениджърите, са при мене.

Най-голямото предизвикателство

Най-голямото предизвикателство пред мен в последните месеци е как да изляза на външен пазар. И как става това нещо? Много трудно. Защото външният пазар вече е разработен. Една Германия, една Франция, една Италия – там пазарът е разработен не от 1991-ва или от 2004-та – 2005, защото в България дизайн има от две хиляди и някоя година. Аз за дизайн започнах да чувам, когато учех във ВИАС. И хората започнаха да поръчват дизайн 2004-та – 2005-та, преди това няма. А на пазари като Италия, Германия и Франция хората поръчват дизайн от петдесетте години. Там има културно наслагване и пазарът е ясно и точно разпределен.

За нас е адски трудно да излезем по начина, по който ни се иска да излезем. Първо, има един проблем – пише България. Когато пише България, не те гледат с много добро око и ти трябва да се докажеш. И тук вече стъпка две – как точноти се доказваш. Хората искат резултат. Не е труднода направиш проект. Да направиш проект е най-лесното. Преди проекта трябва да спечелиш клиента. С какво го печелиш? С очи, с награда? Не. С резултат. Клиентът иска резултат. Първото нещо е да спечелиш клиента и второто – да довършиш работата си както трябва.

Допреди няколко седмици предизивкателството пред мен беше как да спечелим още проектите в Германия. В момента предизвикателството е как, по дяволите, да стигна до Мюнхен, за да си упражня надзора.

Covit-19 – криза или възможност

Всеки – всяка държава, всяко политическо, търговско дружество, трябва да преосмисли откъде ще си набавя материали и дали искаме всички материали да бъдат от едно единствено място, както беше досега – Китай. В близките години ще се види, че САЩ, Южна Америка, Европа и по-развитите контитенти, ще направят така, че суровините да са при тях, на локално ниво. Това нещо трябваше да се промени отдавна. Трябва да произвеждаме качествени материали тук.

Това, което ще се случи е, че всички суровини и продукти ще поскъпнат, защото трябва да получаваме доста по-високо качество и то струва пари. Аз държа да получавам качествени материали.

Как ще се промени начина, по който гледаме на човешкия „хабитат“

Бъдещето на home office и на open plan

Като говорим за хабитат, трябва да кажем какво означава качество на живот. С всяко изминало десетилетие нашият живот трябва да става все по-добър и по-добър.

Въпросът е не как, а по-скоро можем ли да си го позволим. Всеки би искал да има в дома си home office, да има повече пространство, но ситуацията е такава, че в последните години в едно пространство се наблъскват максимално функции на минимално обем. Такъв е пазарът, такива са цените, такова е търсенето.

Повечето от предлаганите на пазара жилища ще ги сполети съдбата на тези от 2008 – 2009 година. И искрено се надявам това да стане, защото продуктът е много нискокачествен. 90 кв.м с три спални и дневна 3.20 – 4.20  – за какъв хабитат става въпрос, тук става въпрос за оцеляване.

Американският архитекст Луис Кан определя зоните като обслужвани и обслужващи. Зоните кухня, трапезария и дневна, според битовизма, аз не виждам нищо лошо да са в едно, тъй като в едно и също време се използват от едно семейство за социална дейност.

Това, което на мен ми се иска да има в сегашните и в бъдещите жилища е спалните да бъдат по-големи, евентуално там да се разположи въпросният работен кът; съответно всяка спалня да си има отделен тип дрешник; детските да са по-големи, да има отделно място за кабинет… Това означава да се добавят квадратури, квадратури, квадратури. И това означава да поскъпне една жилищна единица. Всичко опира до пари.

Когато аз бях малък, моето семейство живееше в гарсонера – кухня и трапезария в едно, ама не точно, дневна-спалня. Аз не мога да си представя, че сега трябва да проектирам дневна 3.20, защото това ме връща в типа гарсонери.

Да се докоснеш до ArchDaily

Наградата на ArchDaily за SVP House през миналата година приех като нещо много позитивно, не съм го изживявал кой знае колко еуфорично. Това, което ми даде повече енергия беше, че някой някъде ни е забелязал. Смея да твърдя, че нашият проект беше много конкурентен на останалите, което ми върна вярата в българския дизайн. И в хората, които инвестират в това нещо. Защото много е лесно да нарисуваш нещо и да го изпроектираш, това е най-лесното нешщо на света. Най-сложното е да го реализираш – да управляваш хора, да управляваш клиента, да управляваш пари, да управляваш процеси и да знаеш какво, кога и как трябвада се случи. Трябва да дадеш на клиента истината – колко време ще отнеме проекта, колко ще струва и да си честен с него, за да не създадеш очаквания, които няма да можеш да изпълниш.

Един от първите ни проекти през 2014 – 2015 година отново беше номиниран, но ние нямахме пари тогава да си платим входната такса.

Всъщност много е важно стъпките до някакъв голям успех да преминат преди това през малки цели, които да изпълниш. Когато започнах работа преди около десет години, мечтата ми беше да се докосна до някакво списание. Това се случи на третата година. Ние сме класическия пример на всеки бизнес: първата година – на минус, втората – нула на нула, третата – малко изпълзяхме и на третата ни публикуваха. Беше страшна еуфория. Вторият път – просто има ни в списание. В момента, в който започне да има медиен интерес от различни места и той стане ежедневие, някак става като част от работата.

Първите три години, който стартира бизнес, трябва да е готов на компромиса глад.

Архитектура и/или интериорен дизайн

Няма разлика. Когато искате една сграда да се случи по начина, по който е редно да се случи, в цялата й стойност, в цялата пълнота, в цялата скулптурна ценност, трябва да се мислят материалите отвън, вътре и те да са в постоянен синхрон. Но това не означава, че едното без другото не може. Трябва да се намери симбиоза между всички – архитект, интериорен дизайнер, декоратор.

Как протича процесът 

Процесът тръгва от имота и накъде грее слънцето – какъв е имотът, къде се намира, сред какви природни и човешки дадености. Най-важният подход отново е “за кого проектираш”.

Кое е най-важното нещо в едно жилище? То не е дизайнът. А сметките за ток и газ. И това го решаваме ние, архитектите. Нашата работа е да дадем на хората, които ще живеят в тези сгради, оптималните дадености.

След това идва бюджетът. В момента, в който знаем какъв е бюджетът, знаем какъв тип фасада да използваме, знаем какъв тип дограма, какъв тип материали. Знаем каква би била цената на едно жилище.

От там нататък всичко се нарежда като пъзел.

Павел Янев извън наградите и титлата архитект пред името

Ние архитектите сме обременени – затваряш очи нощем и сънуваш стълби.  Много ми е странно някой архитект или дизайнер като каже аз ходя на работа от девет до шест. Това е един ментален процес.

Извън това…  Чета книги, гледам филми и се занимавам с моето хлапе. Имам 6-годишен син. Гледам колкото свободно време имам, да го прекарвам с него. Той ме възпитава на търпение. Как да обясниш нещо на едно петгодишно дете – това дава страхотен стимул как да обясниш същото нещо на клиент или на някой друг човек.

Няколко съвета към дизайнери и архитекти, които се опитват да проектират един по-добър свят

Иска ми се хората да мислят. Иска ми се всички тези млади хора, когато правят нещо, да помислят преди това как и защо правят това, какъв ресурс трябва, кой ще го ползва.

Не работете с роднини и приятели, за да не си разваляте отношенията. Там няма как да управляваш очакванията.

Не работете безплатно. Като работиш безплатно, никой няма да те уважава като човек.

Ако си търсиш работа и искаш да стане човек, дизайнер, архитект от теб, не питай за заплата. Избери от първите топ пет студиа в България и отивай на стаж – шест месеца да копаеш с мотиката здраво, да чертаеш, да носиш кафета, да миришеш принтер, паус и т.н. Аз работех от първи курс, втори семестър. Но моята най-голяма грешка в моя професионален стаж беше, че като бях студент не отидох на безплатен стаж при най-големите архитекти. Зададох си въпроса колко пари ще получавам аз, а не си зададох въпроса какво мога да правя аз за тези пари. Няма значение парите. Има значение къде работиш и каква информация искаш да получиш. Искаш ли да бъдеш добър архитект или дизайнер.

Как да станеш стажант при арх. Павел Янев, ако не владееш 3D MAX?

Напиши коя е последната книга, която си прочел и какво си научил от нея и есе на тема „Защо искам да бъда архитект“. В момента, в който си написал есе без правописни грешки и ми даваш елементарна представа за общата ти култура, аз мога да разбера дали ще стане човек от тебе или не.

Филип Старк „Дизайнът е мъртъв“. Да или не?

Преди няколко години на една конференция Франк Гери показа среден пръст и каза 98 процента от архитектурата в световен мащаб е пълен шит. Така че, ако дойдем на Франк Гери и на Филип Старк, изначално дизайнът и архитектурата са в момента заместени от това да се изкарат бързи пари с тухли, дограма, фасада и малко мазилка. Дизайнът е дотолкова мъртъв, доколкото няма кой да го оценява, кой да го ползва. 98 процента от дизайна не се оценява, няма кой да го ползва. Има само 2 процента от човечеството, които ще оценят даден продукт. Даже 0.2 процента.

Успехът е…

Успехът е резултатът от това, че съм си защитил и изпълнил проекта докрай без компромис с първоначалната концепция и че моят клиент е доволен. Успех не е наградка, да кажеш две думи на сцената и да благодариш. Успехът е когато хората оценяват продукта, който продаваш.

Цялото интервю на Вера Илиева с арх. Павел Янев може да гледате тук.